СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 1/2016

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ  1/2016

Cover Kino 1 2016СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Сто години българско игрално кино:
Българското кино след 1989 – 25 години движение… /Йоана Павлова
Значими теми в игралното кино и тяхното отразяване в кинопериодиката
Кинопериодиката през епохата на постсоциализма (1990-2015)
/Гергана Дончева
В памет на
Бай Най /Пенка Монова
Да си спомним
Дискретният доайен – Яко Молхов /Неделчо Милев
Във фокуса на критика
„Семейни реликви”. Загубеният смисъл, намереният път? /Ингеборг Братоева - Даракчиева
Нови книги
Смесеното ДНК
или за книгата „Анимационните хибриди“ /Людмила Дякова
Хипотезата за „Странната долина” и анимацията /Невелина Попова
КИНОСЪБИТИЯ
Ранно пиле 2015
Смело срещу статуквото – интервю с режисьорката Кристина Грозева /Катерина Ламбринова
Киномания 2015
Неотвратима ли е силата на съдбата? /Калинка Стойновска
Кинокласация
За четвърти път печели документален филм /Георги Ангелов
Златен Ритон 2015
Наградените филми /Гено Петров
В търсене на нова ценностна система /Олга Маркова
Тежката сянка на тоталитарно минало /Боряна Матеева
Мрачна, но особено важна тенденция /Росен Спасов
Анимацията – между поезията, неоавангарда и … документализма /Надежда Маринчевска
New Wave 2016
Третата „Нова вълна”/Василена Василева
Ракурси
Звуковите клишета в американското кино /Ангел Радев
НАШАТА ИСТОРИЯ
Съдбата на „Българан е галант” /Петър Кърджилов
Сценарни Ескизи
Maika mi calling / Деян Барарев


БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД 1989 – 25 ГОДИНИ ДВИЖЕНИЕ…

Йоана Павлова

Близо едно десетилетие преди 10-и ноември 1989 година България е белязана от икономическа, социална и идеологическа стагнация, затова не е чудно, че „вятърът на промените” преминава у нас под формата на бюрократичен повей. Докато хората в единия край на Източния блок събарят Берлинската стена, а в другия скандират „Перестройка!” и „Гласност!”, българските медии отбелязват рутинната смяна на дългогодишния Генерален секретар на БКП Тодор Живков с друг лидер. В България не отекват чукове и изстрели, но все пак така нареченият Преход е започнал.


КИНОПЕРИОДИКАТА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ПОСТСОЦИАЛИЗМА (1989-2015)

Гергана Дончева

Буреносните събития, последвали разломната 1989 година за българското общество като цяло и за родното кино в частност, могат да се сравнят в някакъв смисъл с тектоничните социални промени, които настъпват през десетилетията след 9 септември 1944, но вече с обратен знак: българската кинематография – едно от най-свидните постижения от ерата на социализма, в която държавата влага впечатляващи средства – попада в качествено нова икономическа ситуация: рухва някогашната система за финансиране и филмовите творци са принудени да оцеляват според индивидуалните си възможности.


НАЙЧО ПЕТРОВ

Пенка Монова

Найчо Петров го няма. В своя дълъг деветдесет и петгодишен живот винаги се бе притеснявал, че го няма достатъчно дълго време на екрана, както и на сцената. Всъщност той има над сто театрални роли, играе в Пловдивския и Варненски театър най-вече, както и в София. „Похабих живота си и не можах да реализирам моите чувства и разбирания на сцената. Много малко направих в сравнение с моите възможности“, пише той в откровената си и забавна книга „Като кино. Моят живот”, където успява много смешно и да се похвали, освен да бъде справедлив или несправедлив към колегите си. Почти връстник на киното ни, той се снима за първи път в „Калин Орела“, но неговият епизод пада при монтажа. Филмографията му (пак повече от сто роли) е като малка енциклопедия на българското кино по времето на социализма, но и след 1989 година продължава да снима.


ДИСКРЕТНИЯТ ДОАЙЕН

Неделчо Милев

През декември 2015 се навършиха 100 години от рождението на бележития литературен и филмов критик Яко Молхов. Това е повече от достоен повод да го уважим. По време на активната си творческа дейност той беше обичан от всички. Днес за дълбоко съжаление този доайен - стожер на филмовата ни култура – е малко позабравен. Това не е изолирано явление в киното. Премълчавани са почти всички заслужили кинодейци от първата половина на ХХ век. Този юбилей е повече от сериозно основание да заговорим и за нещо друго - за КИНОепопея на забравените – в продължение на известната традиция на Вазов. Няма да ви обременявам с излишни подробности от биографията на „бай Яко”, както непринудено го наричаха всички. Той е роден в село Каменица (днес квартал от Велинград) в многодетно бедно семейство. Младостта му преминава в труд и лишения.


СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ - ЗАГУБЕНИЯТ СМИСЪЛ, НАМЕРЕНИЯТ ПЪТ?

Ингеборг Братоева-Даракчиева

През 60-те години на миналия век в малката кинематография на малката ни страна започват да се появяват предизвикателни, трудни за възприемане от широката публика филми, които следват големите европейски процеси на утвърждаване на авторството и оформянето на арт естетиката в киното. От "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов и "Привързаният балон" (1969) на Бинка Желязкова насам арт киното носи международни награди и в голяма степен определя посоките на филмовия процес у нас. То е неизменната свободна територия за себеизразяване на българските режисьори -  както в тоталитарните години, така и в епохата на всеобща комерсиализация. Тази традиция се оказа толкова силна, че българско арт кино продължава да се прави, като по някакво чудо, дори във финансово най-тежките години за киноиндустрията ни. Предимно на арт филми дължим международния престиж на българското кино днес - достатъчно е да споменем многобройните фестивални награди за "Отчуждение" (2013) на Милко Лазаров, за "Потъването на Созопол" (2014) на Костадин Бонев и актуалното признание за "Жажда" (2015) на Светла Цоцоркова - красноречиви доказателства, че българските режисьори от всички поколения продължават да работят в тази посока.  


СМЕСЕНОТО ДНК ИЛИ ЗА КНИГАТА "АНИМАЦИОННИТЕ ХИБРИДИ" 

Людмила Дякова

Появата на книга за анимация е като бяла лястовица в изкуствоведската ни литература. Още повече, че „Анимационните хибриди“ - с автор професор Надежда Маринчевска - е труд, в който хибридността се разглежда като понятие за „смесването“, взаимното проникване и хармонично обвързване между отделните видове кино – анимационно, документално, игрално. Така хибридността се очертава като водеща тенденция в съвременните визуални изкуства, категорично утвърдила се през последното десетилетие както на технологично ниво, така и в естетически план.


ХИПОТЕЗАТА ЗА „СТРАННАТА ДОЛИНА” И АНИМАЦИЯТА

Невелина Попова


„Хипотезата за „странната долина” и анимацията” е първата и уви, последната теоретична книга на Цветомира Николова. Тя е позната на нашата кинообщност най-вече със своите анимационни филми – като художник, аниматор, режисьор и сценарист на едни от най-светлите ни анимационни филми. „Хипотезата за „странната долина” и анимацията” е дисертационният труд на доц. д-р Цветомира Николова. Книгата е едно изключително интересно изследване на ужасяващото в изкуството и живота. Тя проправя пътеки между анимацията и най-различни творчески сфери на човешкия дух – съвременна кибернетика и история на автоматите, психология, философия и изобразителни изкуства, театър, литература и кино, религия и политика.


СМЕЛО СРЕЩУ СТАТУКВОТО

Интервю с Кристина Грозева, член на жури на фестивала Ранно Пиле 2015
Катерина Ламбринова


Какви впечатления остави у вас селекцията на международния фестивал за студентско късометражно кино Ранно пиле 2015?

Много богата и интересна селекция – над 80 студентски филма, сред тях - игрални, документални, анимационни от най-различни краища на света. Имаше филми от Русия, Австрия, Израел, Румъния, Сърбия, Хърватска, Германия, Грузия, Полша, Швейцария, Испания, Италия, Турция и от България, разбира се.

Какви теми вълнуват младите режисьори и сценаристи? Какви филми правят, в какви стилове и жанрове ги разполагат?

Селекцията беше страшно разнообразна и имаше филми във всякакви жанрове и стилистики – и хоръри, и комедии, и експериментални, и драми. Повечето от младите творци обаче се опитват да работят в реалистична стилистика, драмата беше един от най-застъпените жанрове. Темите също варираха в широк диапазон, но сериозните заявки, т.е. филмите, които наистина направиха впечатление, се занимаваха с реалните проблеми и със света на младите хора. Имаше много впечатляващи хърватски филми. Всички те бяха запомнящи се, румънските също бяха на ниво.


Киномания 2015

НЕОТВРАТИМА ЛИ Е СИЛАТА НА СЪДБАТА?
Калинка Стойновска

Какво е Съдбата и дали наистина е толкова неотвратима? Дали човешкият живот, а и движението на останалия свят извън него са така предопределени и обречени, че няма отърваване от участта на всеки поотделно и всички заедно? Не е ли смайваща и най-често необяснима пътеката на Ориста, която всяко живо същество на земята изминава? Подобни въпроси според мен са в основата на няколко от филмите, по- казани на Киномания 2015: „Макбет”, „Слънчев удар”, „Дийпан: съдбата на бежанеца”, „Вълчият тотем”,”Младост”.


ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ КЛАСАЦИЯТА ЗА КИНОМАНИЯ ПЕЧЕЛИ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ

Георги Ангелов

За 31-та Киномания имаше всевъзможни коментари. Не споделям мнението, че е най-слабата от последните десет години. Запомнящите се заглавия не бяха малко. Първоначално разширената Програма служеше и за каталог. Самият каталог излезе чак на втората седмица и беше двойно по-евтин. Бяха показани 58 филма от 16 страни: 11 филма от Англия, по 10 от САЩ и Франция, 7 от България, 4 от Италия, 3 от Германия, по 2 от Белгия, Швеция и Русия и по 1 от Аржентина, Китай, Австрия, Норвегия, Япония, Холандия и Канада. Наред с игралните, киноманите през годините се наслаждаваха на изключително качествени пълнометражни документални и анимационни филми. Така беше и тази година.


Златен ритон 

НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ
Гено Петров

Сухите факти за тазгодишния фестивал „Златният ритон“ са следните: в пловдивското кино „Лъки – Дом на Киното” и в клуба „Петното на Роршах” бяха прожектирани четиридесет и четири документални филма - двадесет и шест от тях в конкурсната програма, осемнадесет – в информационната и дванадесет анимационни. Общо тридесет и пет часа ново българско документално и анимационно кино.


Златен ритон 

В ТЪРСЕНЕ НА НОВА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА

Олга Маркова

Онова, с което според мен ще се запомни ХХІІ-ят фестивал на българското документално и анимационно кино в Пловдив, е отговорното екранно продължение на очертаващата се през последните години твърде съществена тенденция в развитието на нашата филмова документалистика, която се изяви в редица успешни произведения. Става дума за аналитично преосмисляне - със специфичните за седмото изкуство художествени средства, на националната ни история, независимо от разминаващите се мнения на критиците за една или друга творба.

Както на предишните няколко форума, така и на този не сме изненадани от ярки естетически открития. Но едва ли е необходимо непрестанно да сравняваме днешното документално кино с върховите постижения на 70-те и 80-те години. 


Златен ритон 

ТЕЖКАТА СЯНКА НА ТОТАЛИТАРНО МИНАЛО

Боряна Матеева

Разбира се, това е субективен прочит на „Златният ритон” 2015. Годар има един филм „Две или три неща, които знам за нея”. Ако го перифразираме, генералните неща, които ще останат в съзнанието ми от ХХІІ-то издание на „Ритона” като теми, са надделяването на ретроспективния поглед към миналото за сметка на настоящето, а като форма – липсата на експерименти (с две или три изключения) и оттам – доминиращото положение на анимацията.


 Златен ритон 

МРАЧНА, НО ОСОБЕНО ВАЖНА ТЕНДЕНЦИЯ

Росен Спасов

Фестивалът ,,Златен ритон‘‘ беше естествен календарен завършек на празненствата по случай вековния юбилей на българското игрално кино, колкото и спорове да има около неговата годишнина. Документалното ни кино от последната година твърде малко бе фокусирало погледа си върху юбилея. Филмите за кино се ограничиха до монтажно-колажния ,,Усмивките на българските комедии‘‘ (режисьори Иван Георгиев – Гец и Радослав Илиев, Награда на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства „Академика 21“) и спорния портрет на първопроходника на българското игрално кино ,,Васил Гендов – мит и реалност‘‘ (режисьор Илия Костов), който предизвика повече полемика около озвучаването си, отколкото около фактологията и филмовите си качества. Към Гендов и неговата епоха може да има толкова гледни точки, колкото автори дръзнат да се заемат с темата. Така че добър или лош, филмът е направен и показва авторовата гледна точка към една крайно противоречива, но наистина обсебена от киното личност.


Златен ритон 

АНИМАЦИЯТА – МЕЖДУ ПОЕЗИЯТА, НЕОАВАНГАРДА И … ДОКУМЕНТАЛИЗМА
Надежда Маринчевска

Когато глухарчетата плачат, когато вятърът издухва надеждите, когато дъждът безутешно наводнява стаята, когато старият велосипед уморено проскърцва – това може да бъде любов…Филмът на Ася Кованова и Андрей Кулев по сценарий на Христо Ганев „Любов с превалявания“ е нежна и поетична история за чувствата и привързаността, за верността и житейските обрати. Прозирната рисунка с размит туш в стила на прекрасните илюстрации към книгата „Дао Дъ Дзин, или Книга за Пътя и Добродетелта“, които Андрей Кулев създаде наскоро, допринася много за създаването на минорната атмосфера и наситеност на емоцията. Филмът е трептящо-чувствен и същевременно деликатен; раним, но и непоколебим в борбата за любимия. И съвсем неслучайно творбата получи „Златен ритон“ на 22 фестивал на българското документално и анимационно кино в Пловдив. Сюжетът е фокусиран върху изменчивите взаимоотношения на любов-отблъскване между двама души в края на житейския път.


 New Wave 2016

ТРЕТАТА „НОВА ВЪЛНА”
Василена Василева

Във филмотечно кино „Одеон“ се проведе третото издание на Международния студентски филмов фестивал „Нова вълна“, организиран от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ на Нов български университет. По време на всички прожекции залата беше пълна и се усещаше атмосфера на колективен дух. Филмите в програмата бяха изключително разнообразни и лишени от излишна претенциозност. Прави впечатление, че повечето от младите режисьори залагат на оригинални идеи, интересен подход или тематика от обществена значимост. Някои филми бяха комични, други наивни, трети драматични, но всички те отразяват творческите търсения, тревогите и надеждите на млади хора от различни страни.


ЗВУКОВИТЕ КЛИШЕТА В АМЕРИКАНСКОТО КИНО

Ангел Радев

След окончателното навлизане на звука в киното той сякаш престава да бъде важен въпрос за кинотеорията и става предмет на изследване предимно от специалистите, занимаващи се с него професионално. Тяхна става задачата не само да разгадаят неговата специфика, но и да съхранят неговата история. Постепенно се създават нови професии - звуков дизайнер, звуков монтажист и специалист по звукови ефекти, които откриват как един единствен звук може да промени ефекта на дадена сцена. Голяма част от тези специалисти са останали неизвeстни, но тяхната работа е допринесла за развитието на филмовото изкуство. 


100 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ
СЪДБАТА НА „БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ”
Петър Кърджилов

Екранната орисия

Най-ранните публични прожекции на първия български игрален филм „Българан е галант” биват осъществени върху екрана на софийското кино „Модерен театър” (продуцент на творбата) по всяка вероятност на 12, 13 и 14 януари 1915 (понеделник, вторник и сряда). За това свидетелстват 15 рекламни съобщения (поне толкова на брой са известни днес), появили се от 10 до 15 януари в шест столични всекидневника: „Дневник” , „Заря” , „Камбана” , „Мир” , „Пряпорец” и „Утро” . В края на същата седмица – събота и неделя (17 и 18 януари) „първата българска кино-комедия” е показана в Русе – кино „Аполо” . През септември 1915 „Българан е галант” отново се „играе” в столицата – „Модерен театър” , а след около година – през август 1916 – гастролира в Одрин, където софийското кино (а и акционерно дружество) има свой едноименен клон . На 1.VI.1917 филмът бива включен в програмата на благотворителна „гала кино-забава”, организирана от управата на „Модерен театър” в „полза на фонда „Войнишки семейства” – Първата световна война е в разгара си. Обявлението за добродетелната инициатива, отпечатано в „Пряпорец”, „Балканска поща” и „Камбана”, се оказва последното, свързано с прожекции на „Българан е галант”. След датата 1 юли 1917 няма сведения филмът да е показван в България! Той се изгубва по друмищата на неумолимото време, сякаш изчезва – вдън земя...


 MAIKA MI CALLING

Сценарист и режисьор Деян Барарев

ЕКСТ.ТРАФОПОСТ / КЪСЕН СЛЕДОБЕД - НИСКО СЛЪНЦЕ

На екрана се изписва: „11  Ноември  2010"

Мазилка на бетонен трафопост, на която е  изписано: „Чък  Норис не гласува"; „Смъртта написа това"; „I was  here  and  then I wasn't"; „Синът  на  майка ти е турчин"; „Педерасти навсякъде"; „Педали, а... като станем повече,  ще видим кой е обратен".

„Проблемът с хората е, че ти липсват когато си отидат. Не ти липсват когато  седят до теб, дишащи, готвейки се  да  излязат да танцуват".

75.godini.spisanie.kino