СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 3/2017

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 3/2017 

cover 31 4 crСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Новото българско кино и неговата фестивална съдба
1.Игралните копродукции с българско участие на София Филм Фест 2017 / Росен Спасов
2.Персонализации на злото / Геновева Димитрова
3.Маргинали в новото българско кино / Боряна Матеева
4.За правото да запазим критичността си към наградените филми / Вера Найденова
5.Налични и възможни модели за социокултурна реализация на българските филми / Иво Драганов
Галерия
6.Деян Донков: избрал съм трудния път / Пламен Михайлов
Юбилей
7.Емилия Радева на 85 / Олга Маркова
Личности и филми
8.Млада българска анимация - три ярки филма / Невелина Попова
Киносъбития
Златен кукер 2017 
9.Наградените филми / Радостина Нейкова
 
Златната липа 2017
10.Човек и човечност / Людмила Дякова
Теоретични етюди
11.Вътрешният глас. История с изречение: "Какво знае героят" / Владимир Игнатовски
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Висбаден 2017 
12.Марта Месарош: винаги съм изстрадвала филмите си / Божидар Манов 
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
13.Среднощна елегия / Силвия Иванова
14.Буря / Ина Георгиева
15.Жар птица / Велислава Господинова

 ИГРАЛНИТЕ КОПРОДУКЦИИ С БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017

Росен Спасов
 
Обикновено по време на дискусии и кръгли маси за българското кино винаги се засяга и темата за международните копродукции с българско участие. Но най-често проблемите, които включва, остават в периферията, избутани от привидно по-важни или отдавна вкоренени недостатъци на производствената система. Споровете обикновено стигат до проблемите на финансиране по оста мажоритарно-миноритарно участие: трябва ли да има държавно подпомагане на продукции с миноритарно българско продуцентско участие? Приема ли се тази продукция за част от националната и ако да, достатъчно престижно ли е да се участва?

ПЕРСОНАЛИЗАЦИИ НА ЗЛОТО
 Геновева Димитрова
 
Живеем в тресавище на хаоса, а според някои тълкувания той е злото. Със своя произвол то поглъща всички илюзии за измъкване. Общоприетата дефиниция за „зло” е всяко нещо, което носи страдание, болка или смърт... Игралното ни кино се опитва все по-адекватно да изрази на екрана страданията на човека и да постига по-мащабни внушения. Това се случва чрез актуални кинематографични проекции на градските топоси и универсалните парадигми родители-деца, агресия-апатия, добро-зло, любов-ненавист. 

МАРГИНАЛИ В НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО
Боряна Матеева
 
При соца беше просто – т.н. маргинали се възприемаха като бунтари или ексцентрици. И изобщо не се наричаха така - тази чуждица се завъртя много по-късно, с промените. По-късно тя често добиваше негативни конотации, като изключване с императив за включване (виж широко застъпената циганска тема през Прехода). В игралното ни кино маргиналите най-често бяха момчета и момичета „с трудна съдба”, живеещи или избягали от ТВУ (да поясним абревиатурата - „трудово-възпитателно училище”), или нестандартни характери, качествено различни от „активните и положителни” герои. Те бяха личности, непобиращи се в идеологическия и социален канон на соцреализма. 

 ЗА ПРАВОТО ДА ЗАПАЗИМ КРИТИЧНОСТТА СИ КЪМ НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ
 Вера Найденова
 
Ще започна с две уговорки.
Първата е свързана с това, че настоящият текст би трябвало да се чете като продължение на статията ми, публикувана в сп. „Кино”, бр. 1 от т.г., под заглавие „За необходимостта от фестивална култура”. В нея ставаше дума за участието на филмите ни в международните форуми, за традициите в това отношение и колко е важно добре да познаваме характеристиките им, тъй като напоследък те неимоверно се размножиха, а с това се разми някогашната им скала. Последното е особено важно, защото май проявяваме склонност да отчитаме като значителен успех дори грамотата от някакъв никому неизвестен местен кинопразник... 

НАЛИЧНИ И ВЪЗМОЖНИ МОДЕЛИ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМИ
Иво Драганов
 
Съществува един базов въпрос за всяка стратегия в областта на културата като възприета държавна политика – свободен пазар или протекционизъм - американски модел или германски, испански и т.н... Отговорът на този въпрос зависи от много фактори. Ситуацията с гледането на филми според мен е тревожна - и то не само в България. Малка част от образовани, чувствителни хора гледат т.нар. арт филми. Някъде към 20 процента от аудиторията гледа основно филми от т.нар. масова култура, като съществува един цял дял от аудиторията, която предано посещава всички фентъзи филми. Масовата филмова продукция определям основно по критерия дали зрелищните ефекти доминират над драматургията на сценария. 

ДЕЯН ДОНКОВ: ИЗБРАЛ СЪМ ТРУДНИЯ ПЪТ
Пламен Михайлов
 
Служебен вход на Народен театър „Иван Вазов". Чакам да се появи Деян Донков. Той няма нужда от представяне за онези, които се интересуват от театър и кино... Той е един от най-търсените български актьори. Идва с усмивка в очите. На път за ресторанта на театъра се ръкостиска с хората, които честитят раждането на сина му. Въпреки че няколко пъти ще спомене, че е избрал труден житейски път, говори за това леко, с любов. Поръчваме си бяло вино. Деян Донков създава впечатление на човек, когото познаваш. Не предизвиква неудобство у теб. Странен ми се стори фактът, че той не притежава нито един от филмите, в които е участвал. Нито DVD, нито каквото и да е било друго копие. Казваме си наздраве и започваме... 

 ЕМИЛИЯ РАДЕВА НА 85
Олга Маркова

Емоционална, но сдържана. Сензитивна и второпланова. Откровена и праволинейна. Организирана и работлива. Винаги млада по дух, готова да „полети” към непознати измерения на нов образ: дали в киното или в театъра, няма значение. Така съм я запомнила в годините. Такава е и днес.


МЛАДА БЪЛГАРСКА АНИМАЦИЯ
Невелина Попова
 
В деня на светите братя Кирил и Методий в кино „Одеон” преживяхме една поредна празнична вечер с младата българска анимация. Събитието, което насмешливо беше озаглавено във Фейсбук като „Дами канят – 1, 2, 3”, включваше три премиерни прожекции: новите анимационни филми на три млади авторки – Велислава Господинова с „Жар птица”, Ина Георгиева с „Буря” и Силвия Иванова с дебюта си „Среднощна елегия”. Заедно с филмите публиката имаше възможност да се срещне с младите режисьорки, да се върне с тях към историята на всеки от филмите. 

Златен кукер 2017
 НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ 
Радостина Нейкова
 
Осмото издание на Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер“ в София вече е факт. В селекцията бяха включени двеста филма от пристигналите над хиляда и двеста . Жури в състав: кинокритиците Надежда Маринчевска (България), Нанси Диней – Фелпс (Белгия) и Александър Грозев (България), музикантът Ник Фелпс (Белгия) и режисьорът Михаил Тумеля (Беларус) трудно успя да отсее призьорите поради наличието на множество добри и виртуозни филми. 

      Златната липа 2017
ЧОВЕК И ЧОВЕЧНОСТ  
Людмила Дякова

Ето че и Международният кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа” вече стана на пет години. Стара Загора посрещна гостоприемно и с очакване юбилейното издание, защото за жителите на града фестивалът не е случайно, спорадично събитие, а стойностна и значима проява, която се утвърди и има свое място в богатия културен живот на този обявен за най-добър за живеене град на България. Красноречиво доказателство за това са многобройните зрители, които, въпреки другите културни изкушения, пълнеха залите в Операта и Библиотеката и следяха с интерес не само конкурсната, но и съпътстващите програми, а това е най-важният показател за успеха на един фестивал.


ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС. ИСТОРИЯ С ИЗРЕЧЕНИЕ: "КАКВО ЗНАЕ ГЕРОЯТ"

 Владимир Игнатовски

 „Героят върви по коридора на училището, той знае, че камерите го наблюдават.”
Най-обикновено изречение, много вероятно е да го подминете. Няма някакво ярко сравнение, особена метафора, изискан авторски стил, по-скоро е служебно, дежурно-информационно, лишено от емоции и без особено значение. Но тъкмо това изречение се превърна първо в повод за разгорещена дискусия, а по-късно бе провокацията, породила този текст. Причината: то не бе част от роман или повест, а от сценарий. 

Висбаден 2017
 МАРТА МЕСАРОШ: ВИНАГИ СЪМ ИЗСТРАДВАЛА ФИЛМИТЕ СИ
Божидар Манов
 
Седемнайстото издание на фестивала goEast (Висбаден, 26 април – 2 май 2017) предложи наред с разнообразната програма от филми на страните в Централна и Източна Европа и интересен симпозиум на тема „Перспективи на феминизма в източноевропейското кино”. Гостуваха редица жени – режисьорки, но безспорно най-ярки сред тях бяха гранд-дамите на европейското кино Агнешка Холанд и Марта Месарош. Полската режисьорка, която е и изпълнителен директор на Европейската филмова академия, показа най-новия си филм „Следи” (2017), а Марта Месарош като специален гост бе представена с широка панорама от най-важните й филми. 

 СРЕДНОЩНА ЕЛЕГИЯ
от
Силвия Иванова
 
Черен екран. Нещо се движи и разкъсва тъмнината. Екранът постепенно изсветлява. Приглушени, неразбираеми звуци. С преливане се появява заглавието на филма:
СРЕДНОЩНА ЕЛЕГИЯ
От горния край на кадъра пропада женска фигура, която се носи безжизнена в пространството. Тялото на жената конвулсивно се превива, неестествено трепти. Всичко е сюрреалистично... Като в сън.

БУРЯ

Ина Георгиева

по мотиви от поемата „Сказание за Стария моряк” на Самюъл Т. Колридж,
превод: Александър Шурбанов

1.Оттъмнение.
Море, над което се стели мъгла. От мъглата бавно изплува лодка с множество пътници и приближава в кадър.
„Корабът - ето, към морето
път бодро си прокара
под църквицата, под скалата,
под кулата на фара .”
Затъмнение.


          ЖАР ПТИЦА

от

Велислава Господинова

Оттъмнение. Изгрев. Огромно и кръгло, слънцето се показва иззад хоризонта, променяйки цвета си от ярко червено през оранжево до заслепяващо бяло. От него се „ражда“ Тя – грациозна, красива и млада девойка. Като от пашкул, постепенно изважда ръцете, краката, главата и цялото си тяло.

 

75.godini.spisanie.kino