|
Списание "кино", бр. 5/6 2010
ЗА НЕВОЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО, ОПЛЕТЕНИ В БЮДЖЕТНА ПРОЦЕДУРА 2011
ДИАНА АНДРЕЕВА, директор на Обсерваторията по икономика на културата
Анализът на финансирането на българската филмова индустрия, въз основа на консолидирания държавен бюджет за 2011 г., доказва сериозното намаляване на държавното финансиране и поредното неспазване на Закона за филмовата индустрия. Това разминаване между потребности и възможности за държавно финансиране поставя все по-остро въпроса за използване на политики за мобилизация на допълнителни, алтернативни на бюджета източници за финансиране на филмовата индустрия.
След като бюджетът на Министерство на културата, както и тригодишната бюджетна прогноза за 2011-2013 г. бяха представени, стана ясно, че филмовата субсидия за следващата година е намалена от 17 700 000 лв. на 9 090 000 лв. или с близо 49,5%. При това намаленият размер на субсидията се запазва и през следващите две години, според бюджетната прогноза.
И всичко това е в нарушение на Закона за филмовата индустрия.
Факт е, че наложените разходни лимити по бюджетите на първостепенните разпоредители с (решение № 558 на Министерски съвет от 29 юли 2010 г.) не позволяват увеличаване на субсидията за филмопроизводство над размера от актуализирания бюджет за 2010 г. , т. е. размер от 9 090 000 лв.
Но е налице и един дълбоко премълчаван факт - в допълнение към размера на бюджета на Министерство на културата всяка година се отпускат целеви средства от Централния бюджет, съгласно заявените приоритети на министерството в изпълнение на културната му политика.
В проектобюджета за 2011 г. са поискани допълнително 42.2 млн. лева под формата на целеви средства от централния бюджет. Простата сметка показва, че за 2011 г. средствата на Министерство на културата плюс заявените целеви средства от централния бюджет достигат 136.8 млн.лева. От което излиза, че спрямо 2008 г. намалението е само с около 2 млн. лв. Тоест, заявените средства за министерството се доближават до тези през 2008 г., която бе най-благоприятната за българската култура през последните двадесет години.
В разбивката на поисканите целеви средства са предвидени допълнителни средства почти по всички програми на Министерство на културата, освен за програма „Филмово изкуство” и за програма „Национален фонд „Култура”. Първата програма е основата за финансирането на филмовата индустрия в България, а втората има отношение към българското кино чрез едно от проектните й направления, а именно - „Филмови дебюти”.
През 2007 г., след финансово-институционален анализ на дейността на фонда, Обсерваторията по икономика на културата предложи нови посоки за развитие на Национален фонд „Култура”, като една от тях бе и програмата „Филмови дебюти”, която осигурява средства за дебютен филмов проект в размер до 5 000 лв. Тя бе подкрепена с политическата воля на предишния политически кабинет на Министерство на културата и още в текущата бюджетна година с извънредни средства беше даден ход на програмата. Но от 2007 г. до 2010 г. включително тази програма се е изпълнявала само два пъти – през 2007 г. и 2008 г., а през следващата 2009 г. и настояща 2010 г. средствата на Национален фонд”Култура” бяха съкращавани (включително и за тази програма).
И вместо да се търсят възможности за допълнителен ресурс за филмовата индустрия чрез преструктуриране на целевите средства, дискусията с Министерство на културата за бюджета се води все повече от страна на министерството с твърдението, че вината за орязаната субсидия за филмопроизводството „не е наша, сбъркали сте адресата - така твърдят те - обръщайте се към Министерство на финансите, те ни режат бюджета, от тях зависи вашата филмова субсидия”.
Дали обаче това е така - едва ли - поне не и в условията на бюджетната процедура за 2011 г. Просто допълнителни средства под формата на целева субсидия от Централния бюджет за филмовата индустрия не е поискана от Министерство на културата.
А точно допълнителните средства под формата на целева, допълваща субсидия биха осигурили: първо, изпълнение на Закона за филмовата индустрия, и то при съществуващите към момента задължения на Националния филмов център от над 10 млн. лв.; и второ, биха осигурили особено важния ресурс за мажоритарните копродукции в производство, които сега са застрашени от оттегляне на чуждия копродуцент, което всъщност е загуба на така необходимия свеж чужд капитал за националното филмопроизводство.
Има ли ефективност и ефикасност в разпределението на бюджетната субсидия за култура от страна на Министерство на културата?
Оскъдните бюджетни ресурси, разбираемо, би следвало да се разпределят за създаване на блага, които са търсени от страна на потребителите в зависимост от техните предпочитания. През последните няколко години категорично се наблюдава нарастване на зрителския интерес към българските филми, които точно през този период спечелиха и повече от 250 награди по света.
Но в разрез тъкмо с тази тенденция чиновниците от Министерство на културата орязват субсидията за филмопроизводство и осъществяват неефективно и неефикасно разпределение на оскъдните бюджетни ресурси.
Крайно време е Министерство на културата да осъзнае своята роля, а именно - на административна рамка на културния процес, а не на “сърцевина”, която по свое усмотрение определя приоритети в разрез с пазарното търсене, с предпочитанията на потребителите и в разрез със собствената си правителствена програма.
Другаде е тя, „сърцевината” - в творческите гилдии, организации, самите творци. Но непрекъснато ни се натяква, че нашата роля - на гилдиите, организациите и творците (в последната година и половина изразена в написването на множество декларации, които едва ли се четат, съдейки по действията, не по друго, на управляващите) е необходимо да се съобразява с волята на бюрократа. На този, който разполага с монопола върху информацията за съставянето на бюджета на Министерство на културата, изгражда приоритетите на програмния бюджет по свое усмотрение, добавя и изважда приоритети от програмите по свое усмотрение, но забравя, разбира се, за истинските културни приоритети, отново по свое усмотрение.
Анализ на бюджета на Министерство на културата за програма „Филмово изкуство” показва именно гореописаното - всевластната роля на бюрократа и подчинените нему творчески организации.
Какво откриваме още на първа страница в описателната част на бюджета на Министерство на културата, където са изведени стратегическите приоритети, тоест, визията за мисията му в областта на културата?
Министерството предвижда оптимизиране на административната структура и подобряване ефективността на дейностите чрез: ефективното прилагане на законите.
Колко ефективно се прилагат законите (вж. таблица 1) си личи от прилагането на Закона за филмовата индустрия, който за годините на функционирането си е нарушен с над 28 млн. лева. Тенденцията от последните три години, разгледани в таблицата, е да се спазва на около 50% субсидията за филмопроизводство. Такова половинчато тълкуване на нормативната уредба предизвиква остър непазарен дефект, хроничен за българската филмова индустрия, който рефлектира върху развитието на пазара.
Източник: Обсерватория по икономика на културата, Д. Андреева, Б. Томова, авторска таблица по данни на ИА „НФЦ”; справка за размера на субсидията за филмопроизводство, утвърдена с годишните закони за Държавния бюджет за 2005 -2010 г. (74-00-22/14.04.2009 г.), както и бюджета на Министерство на културата за 2010 г. www.mc.government.bg, и тригодишна бюджетна прогноза на Министерство на културата за периода 2011-2013 г. * Данните за касовото изпълнение на субсидията за филмопроизводство за 2010 г. и за 2011 г. са прогнозни по данни от Министерство на културата.
Ако сравним заложените основни приоритети в бюджета на Министерство на културата за 2011 г. с тези за 2010 г., с изненада установяваме, че през 2011 г. отпада един основен приоритет за филмовата индустрия, а именно - Създаване на Фонд „Българско кино”.
Тази неприятна констатация, при условие, че има единомислие във филмовите гилдии за създаване на фонд ”Българско кино”, и при факта, че такъв фонд бе заложен в правителствената програма, е допълнителен удар за филмовата общност. От една страна, се орязва субсидията, а от друга, Министерство на културата орязва и възможните алтернативни източници от основните си приоритети.
И не само. Оказва се, че ведомството не желае да влиза във взаимоотношения с творческите организации и със самите творци за изпълнението на заложените си стратегически и основни приоритети. И не реагира на нито една от протестните декларации, в които се настояваше културната политика да се осъществява съвместно между Министерство на културата и творческите организации. Тоест, не се стигна до никакъв реален диалог с филмовия сектор.
На министерството очевидно не са му необходими творчески организации и творци, които да го питат например: „Кога ще бъде изпълнен Законът за филмовата индустрия? И ще бъде ли създаден Фонд „Кино”?” Докато в европейските държави административната рамка, разбирай Министерствата на културата, работи в тясно сътрудничество с творческите организации, а не ги отменя от основните си приоритети.
По отношение на програма № 4 на Министерство на културата - „Филмово изкуство”, са заложени следните приоритети: „Ще продължат усилията за подкрепа на създаването на нови български филми, като предвиденото нарастване на субсидията цели подкрепа на тенденцията за доближаване на бюджета на български игрален филм до нискобюджетните европейски филми. По-значителното национално финансиране предвижда увеличаване на българските филми – копродукция с европейски страни, до 50 на сто от общия им брой /3-4 игрални и 6-8 документални филма ежегодно.”
Но кое по-точно нарастване на филмовата субсидия и откъде?
Финансирането и целите, заложени в бюджета за филмовата индустрия, се разминават значително - до степен на неизпълнимост. Трудно би се изпълнила и предвидената цел за „Разширяване на възможностите за дебют на млади автори във филмовия процес” и „Създаване на устойчив механизъм за навлизане на млади автори във филмовия процес”. Както бе посочено по-горе, съкратената субсидия на ИА „НФЦ”, както и напълно орязаната програма за „Кино дебюти” на Национален фонд „Култура” ще затруднят една от основните и ефективни цели на културната политика въобще - подпомагането на млади автори. Тук ролята на държавата трябва да е определяща и устойчива във времето, без прекъсване, и не на база, „когато това е възможно” - фраза, добре позната от българското законодателство.
Нека се пренесем за минутка в бъдещето.
Годината е 2013 (последната от представената ни днес бюджетна прогноза за периода 2011-2013 г. на Министерство на културата), написани са повече от 75 декларации - средно по 25 на година, и още толкова отворени писма от филмовата общност. Проблемите във филмовата индустрия, за които се пише в декларациите и в писмата, са до болка познати – преболедувани са от всички. Дори последните няколко декларации са без текст. Само с подписи. На останалите ентусиасти-борци сред филмовите дейци, Министерство на културата пак не чете нито декларациите, нито отворените писма, и продължава да реже ли реже от субсидията за филмопроизводство. И така - до пълно спиране на филмовия процес.
Как бихме могли да променим гореизложената ситуация, в която сме поставени от Министерство на културата?
Време е филмовата общност без страх да възрази на чиновническата опека на културното ведомство и да поиска сама да определя целите и приоритетите в интерес на българското кино.
Първата крачка? Да поискаме автономност – финансова и управленска. Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, която в момента е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, да се трансформира в Държавна агенция „Национален филмов център”, за да стане първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
По този начин българското кино ще „свали бюрократичната шапка” и ще може да разполага със субсидията си, без тя да бъде орязвана и без да слуша едно и също от страна на „културното” ведомство - ние не сме виновни, виновни са от Министерство на финансите, те и само те.
По този начин ще разтоварим и Министерство на културата от дискомфорта непрекъснато да му се вменява отговорността за орязването на филмовата субсидия. Държавна агенция „Национален филмов център” трябва да може самостоятелно да взима решения, да защитава интересите на филмовата общност и да не зависи от наложени разходни лимити, които се управляват от чиновниците в Министерство на културата и които като че ли все повече играят по-скоро наказателна, а не стимулираща роля по отношение на българското кино.
Втората стъпка е изработването на цялостна стратегия за аудиовизуалния сектор, в т. ч. и за българската филмова индустрия, но при задължителното условие това да стане с участието на всички творчески организации и на базата на публични дискусии.
Необходима е стратегия с ясно изразени дългосрочни приоритети. С включена финансова рамка с устойчиви механизми за финансиране чрез бюджетна субсидия, чрез квази пазарни и пазарни източници, включително чрез Фонд ”Българско кино”. Както и с включена интегрирана статистическа рамка с индикатори, които позволяват да се прави пълна и надеждна оценка на ефективността и ефикасността на политиката и на финансовите средства за българската филмова индустрия.
Чрез извеждането на диференциран подход за финансиране на филмовата индустрия, би могло да се постигне една относително по-гъвкава система за финансиране на филмопроизводството. Като се започне още от студентските проекти, които трябва да се подпомагат от Национален фонд „Култура” в размер до 5 000 лв., следващият ход би могъл да бъде приетата от предишния Национален съвет за кино възможност за финансиране на десет филмови проекта на студенти и дебютанти в размер общо на 200 000 лв. или по 20 000 лв. на проект. Като към това се добави и прилаганата и сега възможност да се отпускат средства в размер до 600 000 лв. за пълнометражен дебют в игралното кино.
По този начин, използвайки различни начини и източници на финансиране, държавата би създала устойчив механизъм за навлизане на млади автори в киното.
При изработване на дългосрочна стратегия за аудиовизуалния сектор - с финансова рамка от различни алтернативни източници - би могло да се осигури устойчиво финансиране на филмовото производство. Както и да се покрият стандартите, заложени в бюджета за 2011 г., а именно - достигане на бюджета до този на европейските нискобюджетни филми.
Трета възможна стъпка е използването на средства от европейските фондове за културна инфраструктура - за възстановяването на мрежата за кинопоказ, на базата на читалищната мрежа в страната чрез преоборудване на техните салони в киносалони. По този начин би могло да се преодолее посоченото в бюджета като негативно въздействие - „Пазарната структура в областта на разпространението и кинопоказа, която ограничава ефективната конкуренция и присъствие на български филми в киносалоните.”
Друго негативно въздействие върху показа в сега действащата мрежа от киносалоните е неизпълнението на квотите за показ на български и европейски филми. Но още по-интересно е, защо не се налагат предвидените в Закона за филмовата индустрия глоби за неспазването на квотите за показ.
Осигуряването на автономност на Националния филмов център; спазването на Закона за филмовата индустрия; ненамесата на бюрократи във филмовия процес и във финансирането му – вече явно с наказателна цел; създаването на дългосрочна стратегия с финансова и със статистическа рамка, ще позволи устойчивото развитие на сектора и ще отвори широки хоризонти за планиране на българското филмопроизводство, разпространение и показ.
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||