|
Уважаеми представители на медиите,
Ето част от съдържанието на писмото (с минимални, несъществени корекции), изпратено до министъра на културата Вежди Рашидов от Съюза на българските филмови дейци през август 2009 в отговор на негово запитване каква политика очакваме той да води в сферата на киното. Но съжаление, до ден днешен водената политика по отношение на киното коренно се разминава с очакваната от нас:
"Вие, разбира се, знаете, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Защото нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеоглеждаме и себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството. Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.
То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен.
Но след 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Ситуацията се подобри след влизането в сила на Закона за филмовата индустрия от началото на 2004 година. И след извоювания през последните две години значително по-висок, но още съвсем не достатъчен бюджет за филмопроизводство.
СПРАВКА:
От 1992 до есента на 2009 с подкрепата на ИА "Национален филмов център" са завършени 69 игрални филма от български кинорежисьори. А от 2005 до 2009 са одобрени за производство още 30 проекта. Или общо одобрените за почти 18 години чрез ИА НФЦ проекта са 99. В тази бройка са и 32 дебютни игрални проекта (22 пълнометражни и 10 късометражни), подкрепени в периода 2000-2009.
Преди 1989 българското кино произвеждаше над 25 игрални и поне още 25 игрални телевизионни (каквито в тази справка не се отчитат, поради липса на база данни, но те тъй или иначе също са много малко на брой след 1989) или общо - над 50 филма годишно!
Тази справка може да бъде продължена с шокиращата информация, че българските кинорежисьори са имали възможността да се реализират творчески с професията си от 1 до 4 пъти за 18 ГОДИНИ! (Четирима са с 4 подкрепени проекта, петима – с 3, петнадесет – с 2, и четиридесет и един – с 1.)
Проблемът е фундаментален. За да се задоволи гладът на националната ни общност за ценностно себепознание от ЕКРАНА, първо, не може да й се предлага толкова пренебрежимо малък брой български филми, който едва ли не е равен на отсъствието им изобщо в огромното днес аудиовизуалното пространство. И второ, естеството на всяка национална филмова култура е такова, че тя трябва да отразява множествените аспекти на националния живот, множествените ракурси на погледа върху този живот. А филмите, които я съставляват, трябва да могат да диалогизират помежду си, да се допълват като различни творчески визии, да не говорим за тематичното и жанровото разнообразие.
Неродените деца на българската филмова култура тежат на съвестта ни. Ако имаха шанс за живот, в българското кино щеше да има нормален филмов процес. То щеше да отразява и да осмисля сложните години на мъчителния преход. Щеше да въвлече в диалог със себе си широката публика, да й предложи национална идентификация с нравствени параметри, да й помогне да се ориентира по-добре в обществената промяна и ролята на всеки индивид в нея. Щеше постоянно да поражда колективна, масова потребност новите български филми да ги има тук и сега - за сверяване на чувствата и мислите ни като национална общност.
Проблемът с пазара или за прехвърлянето на топката в нашата градина – никой не ви гледа филмите:
(Както, представете си, от една година насам се опитва да внушава чрез медиите не друг, а министърът точно на културата, който очевидно не е запознат със световната статистика, че за да има възвръщаемост на средствата от продадените в страната билети за кино, това може да се случи само, ако населението е над 60 милиона. Затова, всъщност, Европа субсидира филмопроизводството. И то, отстоявайки културната позиция, че тъй наречените пари на данъкоплатците трябва да се дават за високохудожествени произведения, а не за забавления в стил чалга, които нон стоп се бълват от телевизионните екрани)
Първо, държавните ни люде още в началото на прехода се постараха да превърнат хилядите в страната киносалоните в бинго зали и сие, оставяйки не само центъра на София, но много от градовете в страната без киносалони, като новоизпечените бизнесмени във филморазпространението пък направиха всичко възможно да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите. А предложените пак от тях няколко "Арени" и МОЛ-е в замяна на нормалните кина са проектирани основно за холивудския entertainment, не точно за филмова култура в европейския смисъл.
Второ, филмът на лента вече се реализира главно на световната фестивална сцена. Изключително малкото наши, създадени напоследък – също, и то завидно успешно, печелейки авторитетна награда след авторитетна награда.
Трето. Истината е, че у нас българският филм се търси. Търси се масово. Днес. Ще се търси и утре, безгранично във времето. Достатъчно е да се разходим из Интернет пространството и то не само българското, из частните LAN мрежи и сървъри с колекции от български филми, из торентите или по местата, където човек може да си намери легални или пиратски DVD-та, да не говорим за вестникарските кампании за вдигане на тиражите с приложени DVD-та с български филми, както и за телевизионните канали, излъчващи такива, за да ни извади буквално очите фактът, че за българско кино има глад. Незадоволен глад! Другояче не би могло да бъде. Има потребности на една национална общност, които по един или друг начин неизбежно се предявяват.
Четвърто. Друг е въпросът, че все още, и то не само у нас, а навсякъде по света, регулационните механизми за потреблението на културните, на художествените продукти в дигиталните им форми не са разработени напълно и не са развити.
Пето. Затова именно, в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството.
КАКВИ ПОЛИТИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ ОЧАКВАМЕ
I. Отстояване на размера на бюджетното финансиране на филмопроизводството за тази година и ежегодното му увеличаване в съответствие със Закона за филмовата индустрия, с цел по-бързото достигане до адекватния за страната ни брой игрални филми, реализирани с подкрепата на ИА НФЦ, който годишно на първо време трябва да е от порядъка на 15 – 20 заглавия. II. Приемане на дългосрочна Национална стратегия за развитие на българското кино – с отчитане на политиката на Европейския съюз по отношение на европейската филмова култура. III. Спешни законодателни промени в Закона за филмовата индустрия и в Устройствения правилник на ИА Национален филмов център:
· Създаване на Фонд "Българско кино", каквито фондове има почти във всички европейски държави, който да набира допълнителни към отпусканата държавна субсидия средства от различни отчисления и източници, за да може да се възстанови нормалния за всяка национална кинематография филмов процес.
· Поправки на отделни формулировки в законодателните актове, които или влизат в противоречие една с друга, или трябва да се усъвършенстват.
· Във връзка с текущи промени в Закона за филмовата индустрия, в свързания с него Закон за радиото и телевизията и евентуално в други, да има представители на Съюза на българските филмови дейци като експерти в Комисията по култура, гражданско общество и медии към Народното събрание.
· Министерство на културата да съдейства за подновяване на Договора между ИА "Национален филмов център" и Българската национална телевизия по отношение на филмопроизводството.
· Министерство на културата да съдейства да показа на български филми и в частните телевизии.
· Да се прилагат всички предвидени от закона санкции спрямо фирмите, занимаващи се с филморазпространение и филмов показ, които не спазват квотите за показ на български филми.
· Министерство на културата да подпомага създаването наново на публика на българския филм у нас, а и в чужбина, чрез промоции и осъществяването на конкретни проекти, включително и в Интернет пространството. Към момента българското кино, класическо и съвременно, е единственото, за което в глобалната мрежа няма аналитични текстове даже на български, да не говорим на международен език. (СБФД има капацитет за реализирането на подобни проекти.)
· Съюзът на българските филмови дейци да получава финансова подкрепа от Министерство на културата за ежегодните награди на регистрираната от него в съответствие с европейската традиция ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ, обединяваща цялата кинематографична общност.
· Гарантиране от ИА "Национален филмов център" на минималните трудови възнаграждения на всички професии във филмопроизводството."
Но в резултат на така формулираното по-горе виждане на кинематографистите за политиката в сферата на киното през последната година се изправихме пред:
1. Грубо погазване на Закона за филмовата индустрия точно от управляващите. Чл. 17 на този Закон гласи: Ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България се предвижда: (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2009 г.) субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация. Да не говорим, че и това е крайно малка бройка филми в епохата на аудиовизията!
2. Според тази формула в държавния бюджет за 2011 средствата за филмопроизводство би трябвало да са 17 700 000 лева. Но те са с почти 50% по-малко - 9 090 000 лева, което няма аналог при съкращаването на държавните разходи с 20 или с 30 процента заради финансовата криза.
3. Нещо повече – в тригодишната бюджетна прогноза (2011 – 2013) на Министерство на културата средствата остават същите - 9 090 000 лева, тоест, филмовият културен сектор буквално отново се унищожава. И то тъкмо в момента, през 2010, когато масирано излязоха на екран плодовете на влезлия в сила през 2004 година Закон за филмовата индустрия – повече на брой филми, впечатляващи с качеството си филмови дебюти, а и видимо интересът на публиката към българското кино се повиши.
4. Към това се прибавя и обстоятелството, че един анализ показа, че от влизането на Закона в сила до сега филмопроизводството (заедно с това за телевизията по други правни разпоредби) е било ощетено с над 40 милиона лева, въпреки че до 2009 неизпълнението на държавната субсидия е било далеч по-малко от това, което е през 2009 и 2010, а и се очаква да бъде в бъдеще.
5. И нещо най-важно – самият министър на културата заплаши в интервю, че формулата за размера на държавната субсидия в Закона за филмовата индустрия може да бъде променена. И точно в момента изтече информация, че подготовката на корекцията в Закона вече е в ход.
ТОВА ВЕЧЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ СКАНДАЛНО Ето поправката:
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 Г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§.82. В закона за филмовата индустрия чл.17 се изменя:
“Чл.17. Ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвиждат: 1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на базата на сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно до 7 игрални филма, до 14 документални филма и до 160 минути анимация; 2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България; 3. средства за издръжка на агенцията. Внесено от ПГ на ГЕРБ
КЪМ СКАНДАЛА С ПОПРАВКАТА В МОМЕНТА СЕ ПРИБАВЯ И ВТОРИ СКАНДАЛ:
НА СВОЕ ЗАСЕДАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 21 НОЕМВРИ 2010, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ОТЛОЖИ С ФОРМАЛЕН АРГУМЕНТ (НО ОЧЕВИДНО ПОД УПРАВЛЕНСКИ НАТИСК) ЗАВЕДЕНОТО ОТ КИНЕМАТОГРАФИСТИ ДЕЛО ЗА НАРУШАВАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, КОЕТО НА ПЪРВИТЕ МУ ЗАСЕДАНИЯ БЕ ПРИЕТО ОТ СЪДА КАТО ОСНОВАТЕЛНО.
ТОЕСТ, ОТЛАГАНЕТО НА ДЕЛОТО ВЪВ ВРЕМЕТО И ПОПРАВКАТА, КОЯТО В СРЯДА, НА 1 ДЕКЕМВРИ 2010, ЩЕ БЪДЕ ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ГЛАСУВАНЕ В ПАРЛАМЕНТА, ЦЕЛЯТ БУКВАЛНО ДЪРЖАВАТА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ АНГАЖИМЕНТА СИ КЪМ БЪЛГАРСКОТО КИНО, ЗАЩОТО – КАКВО ЗНАЧИ В ПОПРАВКАТА при възможност?
КИНЕМАТОГРАФИЧНАТА ОБЩНОСТ СЪЩО В СРЯДА, НА 1 ДЕКЕМВРИ, 10.45 ЧАСА, ЩЕ ОБЕДИНИ ПРЕД ПАРЛАМЕНТА ПРОТЕСТА СИ СРЕЩУ ТОЗИ КУЛТУРЕН ГЕНОЦИД С ПРОТЕСТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, НА Българския лекарски съюз, НА Движението на младите учени "Когито", НА Студентско движение "Призив", САС, НА Гражданско движение за защита на науката и образованието, НА университетски преподаватели, НА Синдикат "Музикално-сценичен арт"- КНСБ, НА студенти, на музиканти и дейци на културата
6. Освен това в началото на 2010 година от страна на Министерство на културата беше направен опит да се прокара друга поправка в Закона за филмовата индустрия – за данъчни облекчения, но единствено за чуждите продукции, главно американски (а не за български или и за европейските ни копродуценти), които се снимат на територията на страната, с изричното посочване в тази поправка, че ако даден продуцент е получил, образно казано, даже само 1 стотинка държавна субсидия, то той няма право на такова данъчно облекчение. Тоест, държавата е готова да се лиши от приходи, за да подпомогне чуждите (де факто американски) продукции в момент, когато драстично намалява субсидиите за националното ни кино. Ние знаем, че такива закони има в Европа, но че там те са в интерес на националните и на европейските продукции, както и че задължително проектите, които искат да ползват такива облекчения, се подлагат на културен тест. Лошото е, че съдейки по публични изказвания в полза на такава поправка на американския посланик в София от последните дни, изглежда управляващите се канят отново да се опитат да внесат подобна поправка в Закона за филмовата индустрия, която отново едва ли ще бъде съобразена с европейското законодателство.
7. В предизборната програма на сегашното правителство на ГЕРБ беше заложено създаването на ФОНД ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО. За такъв Фонд българските кинематографисти настояват още от началото на 90-те години, когато по своя воля направиха единствената досега реформа в български културен сектор – чрез създаването на Изпълнителната агенция "Национален филмов център", доброволен отказ на няколко хиляди души от щатни заплати в Киноцентър "Бояна" (вече продаден на американска компания) и преминаване на работа само на проектен принцип (на щатна заплата в киното са само 14 служители на ИА "НФЦ") – вижте по-горе справката колко проекта са получили финансиране за 18 години. Надеждата ни, че такъв Фонд ще бъде предвиден в Закона за филмовата индустрия, не се състоя. А и днешното правителството очевидно се отказва от тази своя предизборна идея.
8. Към така очертаните проблеми на българското кино се прибавя и силната лобистка съпротива срещу поправка в Закона за радиото и телевизията, която да задължи телевизионните оператори, съгласно Европейската директива, определен процент от програмното им време да бъде за европейски филмови продукции (включително български). В действащия текст на Закона тя е пожелателна – "когато това е възможно".
9. В последните месеци се прави и опит за посегателство срещу авторските права чрез предлагана от частните радио и телевизионни оператори поправка в Закона за авторските права, зад която застана Министерство на културата с аргумента, че не може да изпълнява ангажимента си да събира отчисленията според сега действащия Закон. Срещу този опит се обявиха всички действащи дружества за авторски права от всички сфери на изкуството.
Уважаеми журналисти,
В момента цялата българска култура е подложена на унищожително съкращаване на средствата за нейното по-нататъшно съществуване.
България наистина може да се превърне в културна пустиня с едва ли не най-ниския в света процент за култура в държавния бюджет.
В момента се намират и предвиждат допълнителни 100 милиона за подслушване на българските граждани (и други подобни), но жестоко се удря цялата култура, образованието, здравеопазването.
И още за Ваша информация: · На 7 октомври 2010 председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви: „По мое виждане културата е сърцето на Европа”; · На 2 юли 2010 Еврокомисарят по образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу казва: „Творческите индустрии са мощен двигател на растежа и трябва да бъдат част от стратегията за излизане от кризата”, · В момента Европейската комисия се консултира точно с нашите филмови организации за Програмата за култура на ЕС до 2020 година; · От немска страна проучват пак в момента чрез нас, по поръчка отново на Европейската комисия, какви са проблемите точно на българското кино; · Федерацията на европейските кинорежисьори на своята Генерална асамблея в Рим излезе на 8 ноември т. г. с Резолюция, в която се казва: „Ние се обръщаме към всички европейски правителства да запазят и да инвестират в структурите за филмови субсидии и филмова култура. Един път разрушени, те не могат лесно да бъдат възстановени.”
Повече информация за текущите проблеми в сферата на културата, може да намерите на: http://www.filmmakersbg.org/trevoga-kultura-bg.htm http://www.filmmakersbg.org/trevoga-kultura-bg2.htm http://www.filmmakersbg.org/stanovishta-bg.htm http://www.filmmakersbg.org/stanovishta2-bg.htm
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
|