In English

СПИСАНИЕ

"КИНО"

Брой  4/5  2011

ПИТАЙТЕ ЗА СПИСАНИЕТО

НА ВСИЧКИ ПАВИЛИОНИ НА РЕП В СТРАНАТА!!!

АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!!

София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00)

Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева

БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ –

ДВИГАТЕЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

© Биляна Томова,  Диана Андреева

Обсерватория по икономика на културата

Творческите индустрии - политическа конструкция с икономически измерения

Икономическата концепция за изкуствата, културните и творческите индустрии  има динамичен характер, особено в контекста на това, че  културните продукти и услуги могат да бъдат и остойностени, т. е. да получат и пазарна оценка.

Появата на конструкцията „творчески индустрии“ е една от стъпките в тази посока. Тя има вече почти 20-годишна история и е не толкова икономическа, колкото политическа конструкция – израз на новите търсения, както в областта на политиките за култура, така и в областта на икономика на културата.

Осемдесетте години на 20-ти век дават първите признаци за промяна на традиционния икономически поглед към изкуствата и културните индустрии – от субсидирани сектори, „храненици“ на държавата, към  сектори - фактор за устойчиво развитие и икономически растеж до днешното разбиране за изкуствата, културните и творческите индустрии като сектори с уникална природа (на културните дейности),  даващи възможност за развитие на специфични инвестиционни и бизнес модели и социокултурни политики.

Понятието творчески индустрии е един от тези нови подходи, които промениха традиционния унил, бюджетен поглед към културата и доказаха не просто икономически растеж, а динамика, с която нито един друг сектор в постиндустриалните икономики  не може да се сравни - те се превърнаха в „мотор“ и стимулатор не само на национално, но и на европейско ниво.

За разлика от останалите подходи (трудно измеримите социално-културни ползи или индиректните влияния на културата, като фактор за предприемачество, културен туризъм и др.) при налагане на понятието „творчески индустрии“ инструментариумът на измерване е този на класическата икономика (дял към БВП, заетост, износ, домакински бюджети),  но обхватът  е разширен – изкуствата, наследството, културните индустрии стават елемент от тази мега концепция, където основни фактори на производствения процес са индивидуалното творчество, уменията, талантът, поставени в контекста на възможността за възпроизводство и закрилата на авторското право върху уникалния културен елемент. На тази база се създава и широката концепция на включване и се добавят архитектурата, рекламата, дизайнът.

Понятието “културна индустрия”, което е сърцето на творческите индустрии, е рожба на Франкфуртската школа[1] в нейните опити да разграничи елитарното, неповторимо изкуство от масовата комерсиализирана култура. Културните индустрии са продукт на новите технологии (печат, звуков запис, фотография, видео, интернет), които дават възможност за масово производство и дистрибуция на артистични стоки и услуги, като за първи път в един контекст думите „индустрия“ и „култура“, т. е. културните  блага, се разглеждат като социално-икономически феномен, базиращ се на появата  на масовата аудитория и  възможността за масово възпроизводство.

С времето терминът придобива своя динамика, която отразява промените, настъпили в културната действителност. Така през последното десетилетие се затвърди понятието “творчески (креативни) индустрии”, като то надраста обхвата на културните индустрии. Към класическите им елементи, като филмова индустрия, книгоиздаване, радио и телевизионна индустрия, звукозапис, мултимедии, се добавиха и елементи от индустрията за забавления, дизайнерската мода, а също така и рекламата, архитектурата, дизайнът, антиквариатът и занаятите, и дори сценичните изкуства, и въобще пазарът на изкуства. Какво свързва тези дейности? Според повечето икономисти, “унифицира ги авторското право, което защитава тяхното творческо или културно съдържание и интелектуална собственост. Така индустриите, които са защитени от авторското право, се превръщат в синоним на културните и творческите индустрии.” [2]

Самото понятие възниква в Австралия началото на 90-те години на миналия век, когато правителството на Кийтинг поставя националната културна политика в контекста на информационните технологии и глобалната масова култура. Целта е културната политика да има икономически измерения, създава се и специална програма „Творческа нация“. Но терминологията навлиза масово чрез Великобритания, която се стреми да наложи творческите индустрии като политическа конструкция при първото правителство на Блеър. Създава се специално звено „Творчески индустрии“ към Министерството на културата, медиите и спорта и през 1998 г. е първото картографиране (измерване) на сектора. Чрез творческите индустрии пост Тачъристка Англия търси нов мотор за икономически ръст. Ето защо, доскоро творческите индустрии имаха преди всичко англосаксонско звучене и по-малко континентално, но това бе доскоро…

Културните и творчески индустрии в Европа - фактор за устойчиво развитие и икономически растеж

През последното десетилетие развитието и стимулирането на културните и творческите индустрии се превърна в един от приоритетите на Европейския съюз, като те станаха неделима част от Европейските стратегически документи – „Лисабонска стратегия“,  „Зелена книга за отключване потенциала на културните и творческите индустрии“, „Европа 2020“. Творческите индустрии все повече се приемат не само като самостоятелен икономически сектор, с голям потенциал за развитие, но и като важен фактор за икономически растеж, като филмовата индустрия и аудиовизуалният сектор се ползват с особено внимание.

При търсенето на нов модел за обхват и остойностяване на културните дейности, се появи и разви инструментариумът на картографирането – метод за измерване чрез количествена оценка на творческия сектор чрез индикатори, характерни за класическата икономика и статистика. Този подход се оказа изключително плодотворен за културата, защото позволи: да се разширят познанията за потенциала на отделните културни пазари, културата да придобие възможност за инвестиционни измерения чрез прилагане на бизнес модели за управление и финансиране; да се изграждат политики, основани на доказателства, включително и за разпределението на средства. Или, ако трябва да обобщим – методологията на картографиране се оказа крачка напред в културната статистика, даваща доказателствена база за по-ефективен културен мениджмънт, за развитие на бизнес модели, основани на партньорство между икономика и култура, за по-добри и  работещи проекти, програми, стратегии. Съвсем естествено, тези възможности доведоха през последното десетилетие до бум от програми, политики и стратегии за творческите индустрии (Великобритания, Германия, Дания, Финландия, Естония, Латвия, Литва и др., както и за градовете Лондон, Берлин, Единбург, Ливърпул, Малта).

Картографиране на културните и творчески индустрии в София – 2011 г.

Картографирането на културните и творчески индустрии в София е съвместен проект на Обсерватория по икономика на културата и Столична община. Ръководител на изследователския екип е доц. Биляна Томова. Данните са национално представителни и достоверни, и са предоставени от НСИ по методология на Обсерваторията.

Конструираната методология има следните особености и ограничения: тя е отражение на добрите европейски практики – базираща се на подхода на ЕВРОСТАТ (Германия, Австрия, Швейцария); отражение е на приоритетите за развитие на творческа София – културно наследство, културен туризъм; съобразена е със степента на развитие на пазара на културните и творчески индустрии в София и в България; създадени са два центъра на анализ - предприятия  и  домакинства (ново е включването на домакинствата, с цел анализ на потребителските тенденции и по-късно - формиране на стимулиращи политики, като базисна крачка за формиране на аудиторията, която приемаме, че е социален продукт, който се формира чрез образование и стимулиращи културни политики).

Целта на картографирането е чрез анализа на културните ресурси да се стимулира ефективното и ефикасно управление на средствата за култура, в  случая се излиза от тесния смисъл на културата като изкуство и се създава понятие за културата и в нейното икономическо измерение. Ето защо, цел на това проучване е да се види приносът на културните и творческите индустрии за интегрираното развитие на града в прагматичен аспект - то включва както изкуствата, така и дизайна, архитектурата, рекламната индустрия, свързана със свободното време и забавленията на гражданите и гостите на столичния град, историята и културното наследство, всички творчески дейности, които са основата на съвременните културни индустрии. Първата крачка е да разберем какви ресурси притежава София в аспекта на творческите индустрии и какъв е потенциалът на техните продукти в  пазарни параметри.

За целите на практическото изследване и оценката на значението и особеностите на културните и творчески индустрии е разработена методологическа рамка, в която културният и творчески сектор е разделен на 3 подсектора и 13 области – таблица 1.

Трите подсектора са обособени в зависимост от начина на създаване, възпроизводство и потребление на културните продукти и услуги: 

• изкуство и наследство (уникални продукти, конкуренция при потреблението; потребление в момента на създаване);

• културни индустрии (масово възпроизводство и разпространение на културния продукт чрез индустриални методи и информационни и комуникационни технологии); 

• творчески индустрии (междинно потребление на културния продукт в производството на други, не-културни продукти).

Таблица 1

Филмовата индустрия е типичен представител на творческите индустрии и поради факта, че тук има огромно преливане на ресурси при създаването (основно творчески капитал, поради комплексността на крайния продукт), но и при крайното потребление между няколко свързани сектора – театър, кино, телевизия, рекламна дейност, музикална индустрия. Анализът на този сектор е сложен – той обхваща много подпазари, т. е. говорим за силна сегментация, която е отражение на нехомогенния и уникален продукт, а в същото време това са и пазари, свързани с множество взаимни влияния .

Положителни тенденции във времена на икономическа криза

През последното десетилетие в голяма част от европейските държави културните творчески индустрии са изведени като един от приоритетите на икономическата политика. Разработването на специализирани стратегии  доведе до значителен ръст в националните икономики не само в страни с традиции в тази посока, но и в държави с малки по обем пазари, но с целенасочени комплексни програми за развитие на творческия сектор. Отчита се динамичен икономически принос на сектора към БВП в Европейския съюз, в т. ч. и в България - доказателство в тази посока е и проведеното тази година картографиране на сектора от Обсерваторията. Така например, получените данни показват, че по един от най-важните показатели за развитието на един сектор от икономиката, а именно заетостта, културните и творчески индустрии бележат ръст с  4,9 %  за периода 2008-2009 година, т. е. по време на икономическа криза и в условия на съкращения на публичните субсидии, а икономическият растеж за този период на сектора е 3,7, като за София град ръстът на добавената стойност е почти 7%.

Тези  положителни тенденции обаче би следвало да се доразвият – като културните и творчески индустрии станат част от икономическите и инвестиционни стратегии на държавата.  

Филмовата индустрия – двигател за икономически растеж

При културните индустрии продуктът се създава от “верига от автори”. Филмовата индустрия е пример за подобно единство от четири етапа, с многобройни подучастници – производство, разпространение, промоция и показ на филма. А ако мислим за бъдещите поколения, трябва да включим и етапа “съхранение”. Това предопределя и разделението и участието на множество подпазари при цялостния цикъл на един филм. Филмовата индустрия е поредица от сегментирани, свързани пазари от: 1) инвеститори, 2) производители (продуценти), 3) оказващи услуги при производството, 4) разпространители и 5) осъществяващи показ.

Заетостта във филмовата индустрия – показател с икономически и социални измерения

Заетите във филмовата индустрия представляват 0,07% от всички заети в българската икономика през 2008 г. и нарастват до 0,08 през 2009 г. Делът на филмовата индустрия от заетите в културните и творческите индустрии е 2,04% през 2008 г. и достига 2,34% през 2009 г. Тези 2182 филмови творци създават през същата година почти 5% от ръста на всички културни и творчески индустрии.

Заетите във филмовата индустрия на национално ниво бележат ръст през 2009 година с 20,29 % или от 1814 заети през 2008 година, през 2009  те са 2182.

Най-голям ръст на заетите през 2009 година се наблюдава в производството на филми и телевизионни предавания – с 37,49%, както и в показа на филми - с 27,98%; следват техническите дейности, свързани с филмопроизводството, където нарастването е с 18,49%  и разпространението на филми с 8,60%. Спад се наблюдава единствено при код „даването под наем на видеокасети и дискове“ с цели 50,54% - цифри, показващи замирането на един дистрибутивен прозорец във филмовата индустрия.

От всички заети във филмовата индустрия най-голям е делът  на заетите във филмопроизводството - 47,35% през 2008 г. или 859 заети и 54,12% или  1181 заети през 2009 г. Увеличените публични средства за филмопроизводство, възможностите за реализация на по-голям брой дебюти  в сравнение с предишните години, обуславя този висок процент и ръст на заетите във филмопроизводството. И макар че това не е секторът с най-голяма заетост, то филмовата индустрия е секторът с най-голяма динамика на растежа, а ако направим и корелационна връзка растеж – заетост, можем да говорим за ефективност на прираста, която с навлизането на дигитализацията ще нараства. Относителният дял на заетите във филмовата индустрия на ниво София - град е 81,15 % през 2008 година от всички заети във филмовата индустрия на национално ниво, или 1482 заети. През 2009 година този процент дори нараства и столицата концентрира 85,56% от всички заети във филмовата индустрия или 1867 заети. А относно подпазарите - заетите във филмопроизводството представляват 92,32 %  през 2008 или 791 човека и  91,36% през 2009 или 1079 заети. Концентрацията на заетите във филмовата индустрия в София -град е над 80%,  и надминава с 20% присъствието на останалите творчески индустрии в столицата, което превръща града в мека на аудиовизуалната индустрия.

Заетите във филмовата индустрия представляват 0,19% от заетите в икономиката на София - град през 2008 година и нарастват до 0,23% през 2009 година.  Делът на филмовата индустрия от заетите в културите и творческите индустрии в София - град е 2,89% през 2008 година и 3,44% през 2009 година - естествено по-висок дял в местната икономика, отколкото на национално ниво.

Въпреки че обемът на заетите във филмовата индустрия е с относително ниски нива за българската икономика като цяло (типично за тази индустрия навсякъде в Европа ), както и спрямо заетите в културните и творческите индустрии, интересно е да се отбележи, че през 2009 спрямо 2008 година, филмовата индустрия е между трите сектора, които имат най-висок ръст на заетите от културните и творчески индустрии на национално ниво – на трето място, с 20,3% годишен ръст.

На ниво София-град, относно заетите - дизайнът отново има най-висок прираст, но тук изненадата е, че на второ място по прираст е филмовата индустрия - с 26,8 % нарастване на заетостта, следвана от софтуер и видео игри - 25,7%. По-високият прираст на филмовата индустрия на ниво София-град се дължи на относително по-високата концентрация на този сектор в столицата - 85,6 % от заетите са на територията на общината. Бихме могли да заключим, че ако за дизайна и софтуера, и видео игрите това е световен феномен и тенденцията в България следва темпа на нарастване на заетите в световен мащаб, то за филмовата индустрия това е по-скоро национален феномен и най-бързо развиващият се сектор от културните и творчески индустрии, на който дори и външни фактори като финансовата и икономическа криза не му влияят в такава степен, както на останалите сектори от културните и творческите индустрии.

Компании във филмовата индустрия: по-висока заетост във филмовата индустрия - по-голям брой компании

Тенденцията на нарастване на заетостта се отразява и в увеличаване на броя на компаниите във филмовата индустрия, които от 461 през 2008 година нарастват до 618 през 2009 година. Най-много са се увеличили компаниите във филмопроизводството – ръст от 101 организации спрямо 2008 година. Филмовата индустрия не прави изключение от останалите културни и творчески индустрии и най-големият дял на заетите и брой компании са микро организациите, които представляват 70,72% през 2008 година. и 75,56% през 2009 година. Ограниченото проектно финансиране, в условията на силна конкуренция, не стимулира устойчивост и нарастване на заетостта, както и разширяване на компаниите и наемане на допълнително кадри. Оборотът на компаниите от филмовата индустрия също бележи ръст от близо 173 млн. лв. през 2008  на близо 216 млн. лв. през 2009. Най–голям брой филмови компании имат оборот до 50 000 лева символичен размер, показващ оцеляване на пазара, но не и ежегодна нарастваща заетост. През 2009 година това са 369 компании – основно във филмовото производство.  Новосформираните филмови компании много често нямат дейност, но имат заявен интерес за участие във филмовия процес, поради очевидния подем в сектора. Подобни цифри показват, че пазарът е отворен и лесен за влизане - много често се изисква единствено регистрация в НФЦ - но труден за задържане.

Високи и устойчиви обороти отбелязват малък брой фирми

Преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия са единственият от разглежданите индикатори, който бележи лек спад от около 30 млн. лв. през 2008 година. на 29 млн. лв. през 2009 година. Добавената стойност по факторни разходи или икономическият принос на филмовата индустрия е около 46 млн. лв.през 2008 година и близо 60 млн. през 2009 година. Най-голям принос в добавената стойност на сектора има филмопроизводството, което нараства от около 28 млн. лв. на близо 45 млн. лв. В процентно изражение спрямо 2008 година  кинопоказът отбелязва нарастване почти 100%, а филмопроизводството бележи ръст от около 58%. Филмовата индустрия реализира няколко пъти по-висок икономически принос чрез добавената стойност, в сравнение с публичните субсидии, които получава чрез Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ и Българската национална телевизия. Интересен факт е, също така, че като цяло добавената стойност, т. е. икономическият принос на културните и творчески индустрии намалява през 2009 г. спрямо 2008 година. Само три подсектора отбелязват положителен ръст през 2009 година.  и това са: културното наследство, софтуер и видео игри и филмовата индустрия, с прираст от около 32%.

Какви са причините за икономическият растеж на филмовата индустрия?

През последните години производството на български филми започва да нараства. Една от причините е стабилизираното държавно подпомагане. Според Закона за филмовата индустрия,  държавната финансова подкрепа трябва да гарантирана производството най-малко на 7 игрални, 14 документални филма и 160 минути анимация годишно. Проблемите за финансовата реализация на тези филми  донякъде се предопределят от размера на пазара или спецификата на отделните подсектори. Българската филмова индустрия има типичните характеристики на пазарите на европейските държави – малък пазар, представител на затворена езикова общност. Мащабите на пазара на филмовата индустрия изискват поне 60 млн. потребители, за да може един продукт да има шанс за комерсиална възвращаемост, а населението на България е едва 7,2 млн. Продуктите на българската филмова индустрия не са класически пазарен субект и както при останалите европейски кинематографии държавата е призвана сериозно да подпомага този сектор, безспорен създател на национален културен капитал. Българската филмова индустрия е естествена част от европейския континентален модел, в който киното е неделимо единство от два елемента – изкуство и културна индустрия. Освен естетическите, съществуват обективни фактори, които предопределят невъзможността за комерсиална възвращаемост от изкуството-кинопродукт: в България монополът на една разпространителска компания (представител на водещи холивудски компании и притежаваща все повече кина) налага диктат към разпространението на българските филми; унищожената мрежа за показ (днес, извън мултиплексите, кина има едва в 14 града в България) лишава от достъп преобладаващата част от българското население, което в последните години отново се връща и иска да гледа български филми (данни от „Референдум“- БНТ, национално представителни); като извод - абсолютна разпокъсаност на подпазарите в националната индустрия!

Държавата подпомага производството с около 50%, регулира частично дистрибуцията (по закон, но не и на практика - няма глоби за неизпълнение на квотите за национално кино) и няма отношение към инфраструктурата на показа, която все повече прави вертикален монополен тип връзка с дистрибуцията.

Друга тенденция е нарастващият брой на копродукциите – посока характерна и за развитието на европейското филмово производство. Българските копродукции са и доказателство за добро продуцентство, качествени творчески идеи, привличащи инвестиции, и не на последно място, по-евтин специализиран труд при добри производствени условия. Въпреки че в условия на финансова и икономическа криза в български контекст държавата рязко намали субсидиите за филмопроизводство, филмовата индустрия бележи подем и увеличение на икономическата ефективност на сектора.

Тези резултати показват, че използването на публичната субсидия като ресурс за инвестиции в дейността на филмовата индустрия и в последствие генерираната добавена стойност я превръща в един от факторите за ръст на национално богатство.

Високата концентрация в София-град не е само по отношение на заетостта. През 2009 година. близо 77% от компаниите във филмовата индустрия са концентрирани в столицата. Спрямо 2008 година. се отчита ръст с около 2 %. Също така, добавената стойност, преките чуждестранни инвестиции и оборотът във филмовата индустрия са концентрирани в София на около 99 %.

До този момент филмовата индустрия беше разглеждана като сектор, който получава субсидии и има „съмнителен“  икономически принос, а не малко бяха и гласовете, че такъв изобщо няма и държавата единствено излива няколко милиона годишно, без да има икономически ефект. Мотив за подобни твърдения относно публичните субсидии бяха културни и социални ефекти, които стимулираха в различни години увеличаване или респективно, намаляване на публичните средства. За първи път обаче, филмовата индустрия доказва, че към културната и социална й „ефективност“ бихме могли да добавим и икономическа. И нещо повече, устойчивото развитие на сектора, вътрешната му логика и динамика на развитие, и поради спецификата на дългия оборот на вложените средства, не подлежи до такава степен на сътресения, външни на средата, както при повечето от останалите културни и творчески индустрии. Икономическите доказателства, че филмовата индустрия мултиплицира получените публични средства, генерира по-висока заетост, ръст на добавената стойност, оборота и т. н., поставя сектора като един от водещите за културните и творческите индустрии. А известно е, че държавите, които разчитат на устойчив икономически растеж, дълготрайно инвестират в сектори с потенциал, които да генерират добавена стойност за икономиката като цяло.

В български контекст филмовата индустрия се очертава като сектор, който може да бъде един от двигателите за устойчив икономически растеж при мъдра икономическа  политика, поставяща културните и творчески индустрии като приоритет. Необходимо е и изграждане на културна стратегия с дългосрочна визия, основана на прецизни изследвания и анализи, на прозрачност и междуинституционален диалог с творческите организации, неправителствения сектор и всички заинтересовани страни.

Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци

 © СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6