ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ

ОТ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ  ИЗКУСТВА

 

Ръководството на СБМТД на свое заседание на 20 октомври 2010, след като анализира и обсъди представения проект на Закон за сценичните изкуства, и съпоставяйки неговите разпоредби с практиката и статута на творците от живото изкуство, допитвайки се до колегията, изразява следното становище:

  1. Прави впечатление, че Законът е изработен от хора, които стоят встрани от истинската проблематика на тази професия, не са запознати със спецификата на нашият труд и го разглеждат като продукт на търговско дружество. Липсват критериите на творческият момент, мястото на твореца и неговото право на труд, говори се за създаване на “условия за развитието на сценичното изкуство” все едно, че сега се поставя неговото начало. Едно изкуство, което е визитната картичка на нашата страна, чиито изпълнители са членове на Европа отпреди много, много години и за които не съществува езикова бариера в ЕС. Те не са обединени в някакви “организации”, нито пък са просто “лица, занимаващи се с изкуство”, които чакат да бъдат “подпомогнати от държавата”, за да представят своя талант. Те преди всичко са творци и изпълнители на живото изкуство. Този Закон трябва да обслужва и да урежда отношението на Държавата и на Общините към тези творците. Да изгражда техния статут преди всичко на творци на българската култура, да защитава техните права в името на по-доброто съхраняване и популяризиране на този вид културно богатство. На практика за тях Законът мълчи.

  2. Обидно е е самото определение за сценичното изкуство в чл.3 от  проекта. Нима това може да е определението за театралното и музикално културно наследство на една страна? Може въпросът да бъде развит още, но то ще е и още по-обидно за всички нас – творците. Тук  искам да определя, че самата конструкцията, терминологията и философията на така представения проект, по-скоро биха били подходящи за Закон за търговските дружества и предприятия, регистрирани по Търговския закон или ЗЮЛНЦ, където държавата е само страничен наблюдател. Ние не искахме това да бъде така. Силно се надявахме, че нашият Закон ще бъде продукт от съвместна работа с нас творците, с експерти от Творческите Съюзи, от всички тези, които ще ни ползва и които години наред очаквахме да създадем Закон за гилдията. Кои са тези организации за сценични изкуства – театрите, трупите, оперите, филхармониите и т. н.? За каква равнопоставеност може да се говори между “творците и организациите, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства” – чл. 4, ал. 2, т. 2 от  проекта. Създателите на проекта не са наясно със структурата на управление и финансиране на културните институции или може би въобще този проект не засяга културните институции – музикален театър, театри, опери, и т. н., а само “организациите за сценични изкуства” в тяхната визия на предприятия. Те не определят какво точно означава тази съвкупност от думи.

  3. Какво точно следва от принципа на “Държавното подпомагане в  сътрудничество с органите на местно самоуправление и други юридически и физически лица” - чл. 4, ал. 2, т. 3 от проекта. Няма балетен театър, има балетна трупа, която не е танцова организация за сценично изкуство. Фолклорният ансамбъл също не е танцова организация, объркванията са пълни, абсурдни и обидни.

  4. Както е абсурдно и твърдението, че ”други организации, занимаващи се с изкуства, които се представят на сцена пред публика, са театрална лаборатория”. От тези нововъведения, а  такива в  проекта има доста, у нас се утвърди  мнението, че действително създателите му имат чувството, “че  правят “Закон за създаване на условия за развитие на някакъв нов вид сценично изкуство”.

  5. Противоречията на чл. 5 и чл. 6 от проекта просто не подлежат на коментар, те нямат последователност в мисълта си.

  6. В глава 2 културните институти за сценично изкуство се обявяват за предприятия и субекти, регистрирани по Търговския закон и ЗЮЛНЦ, с обещание за подпомагане и насърчаване от държавата.  Т. е. “субекти”, обречени на бавно унищожаване. На тези “организации” обаче им се дава възможност да създават собствена продукция - може би ще развиват някакво производство в лабораториите си или нещо, което ще се измерва на килограм и ще се дава касов бон.

  7. Тези “организации за сценично изкуство” задължително се регистрират и в т. н.”публичен регистър”, без да се уточнява смисъла на този акт. Без да е съобразен с финансовата и административна обезпеченост на това действие, просто защото така някой е решил, че трябва да направи от един творец, администратор. Заличаването на “организациите” е още по-несъстоятелна дейност от самото им регистриране. Не се знае и какви са подзаконовите актове на този закон, но на тяхно основание  “организациите могат да бъдат заличени” - чл. 20, ал. 1, т. 5.

  8. В категоризацията има критерии, отнасящи се за всяко едно търговско дружество, но няма нито един критерий за културен институт – Т В О Р Ч Е С К  О  или АВТОРСКО  И З П Ъ Л Н Е Н И Е, ТАЛАНТ, САМОИЗЯВА и др. – чл. 24. И отново става въпрос за “държавен културен институт”, питаме се, това за авторите различно ли е от “организация за сценично изкуство” - чл. 24, ал. 2, чл. 29, чл. 30. По-нататък се говори и за държавни предприятия – чл. 33, чл. 34, чл. 35, чл. 36 и т. н.

  9. В частта сграден фонд нещата вече са непредсказуеми, той се предоставя на “организациите за сценично изкуство” за “развиване на стопанска дейност” и никъде не става и дума, че там ще се твори изкуство - театър, опера, балет и т .н., че те са сцена, което е съвсем различно от т. н. ”стопанска дейност”.

  10. Дейността на организациите за сценичното изкуство е приведена като дейност при търговските дружества, не е ясна тази материя на авторите и затова цялото управление на този вид организации е съсредоточено само в ръцете на управителя или директора, без Артистичен съвет, без артистичен директор, режисьор, без диригент, без инспектори без необходимия за всяка трупа ръководен състав.

  11. Законът е написан в противоречие на Кодекса на труда, трудовите договори на творческия състав от постоянни стават срочни или само за определен творчески сезон, или граждански. Нещо, което не би си позволил да направи никой друг закон.

Уважаеми г-н Министър,

Обсъждането на предложеният ни проект определено обезпокои творците на Р.България.

СБМТД, в качеството си на творческа и синдикална организация, не може да подкрепи нито един пункт от предложения проект.

Този Закон може би трябваше да бъде обявен за изработване от по-широк кръг специалисти, от хора, близки до нашата проблематика, трябваше да бъдат включени творци от гилдията, за да се стигне до желания нормативен акт, на който толкова силно се надявахме и очаквахме, и смело може да определим, че това не е Законът, който е необходим на живото изкуство.

20. 10. 2010

 

Проф. Жени Захариева, председател на СБМТД, проф. Теодора Павлович, зам.-председател на СБМТД, проф. Ангел Ангелов, зам.-председател на СБМТД, Ангел Ангелски, зам.-председател на СБМТД, Павел Златаров, зам.-председател на СБМТД, Боряна Миролескова, зам.-председател на СБМТД, Бисерка Ангелова, зам.-председател на СБМТД

 

 

 

Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци