ИСТОРИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
81 години СБФД
Началото на киното в България е сходно с това на малките европейски държави. Само година след историческата прожекция на братя Люмиер в "Гран кафе" в Париж кинематографът прониква и в България. А и по-нататъшният път на седмото изкуство у нас е маркиран от събития, които малко се различават от станалото в Европа по същото време - чужденци заснемат първите хроникално-документални филми през 1903, около 1905 се появяват първите подвижни кина, в 1908 разтваря вратите си първият кинотеатър - "Модерен театър". Около 1910 започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.
Така през 1915 година кинопритежателите в България се сдружават и регистрират свой устав. През лятото на 1924 година във Велико Търново се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските кинопритежатели. През 1920 година кинопрожекционистите също се организират в Съюз на кинооператорите в България (СКОБ). През 1924, по инициатива на списание "Нашето кино", е основано Дружеството на кинолюбителите в България (ДКБ), чиито клонове бързо никнат в Ямбол, Стара Загора, Шумен, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, Варна.
Малко по-късно, през 1926, се създава Съюз на приятелите на филма от изтъкнати български интелектуалци, с цел да се спомогне за правилното разбиране на филма като изкуство. Сред учредителите са проф. Асен Златаров, продуцентът и журналистът Димитър Азманов, редакторът Пантелей Карасимеонов, писателите Добри Немиров, Елин Пелин, Чавдар Мутафов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Ангел Каралийчев, художниците Александър Божинов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков и други.
Така постепенно се стига и до реализация на идеята на пионерите на българското кино - Васил Гендов, Борис Грежов, Александър Вазов, Петър Стойчев, Васил Бакърджиев, Васил Пошев, Симеон Симеонов, Стефан Петров, Минко Балкански, Велко Стоев - за създаването на първата творческа организация на кинодейците в България. И столичният вестник “Слово” известява в края на месец юли 1934, че: “На състоялото се на 23 т. м. общо годишно събрание на Съюза на филмопроизводителите се взеха няколко важни решения, които имат голямо обществено значение. Така например Съюзът се преименува в Съюз на филмовите деятели в България. С това се цели да се привлекат за членове на съюза наши общественици, писатели, журналисти, композитори, театрали, артисти и други.” Тогава за председател е избран създателят на първия български игрален филм “Българан е галант” (1915) Васил Гендов и е изработено изложение до министъра на просветата за нуждата от запазване на общите морални и материални интереси на българското филмово производство.
С привличането на широк кръг интелектуалци и творци начинанието създава праобраза на днешната структура на Съюза на българските филмови дейци - Управителен съвет и творчески гилдии.
По същото време се ражда и идеята за орган на сдружението, чрез който да се хвърли "светлина върху задачите и дейността на съюза". Това намерение се осъществява по-късно, през 1946, когато започва да излиза списанието “Кино и фото”, преименувано по-късно на “Кино”, на “Киноизкуство” и в наши дни пак на “Кино”, като издание на Съюза на българските филмови дейци.
Пионерите на българското кино чрез създадения от тях съюз още през първата половина на 20. век започват в България битката за признаването на киното като изкуство и като част от националната ни култура. Те неуморно отправят към държавните институции предложения за създаването у нас на филмопроизводствена база, за финансова подкрепа на филмопроизводството от страна на държавата и за създаване на фонд за националното филмопроизводство чрез данъчни отчисления от приходите на филморазпространителите.
Погледнато от днешна дата, не можем да не видим колко прозорливи са били първите български кинодейци, основатели на творческия съюз. Те наистина са предугадили не само бурното развитие на аудиовизията през следващите десетилетия, но и онази нейна изключително значима културна роля от втората половина на двадесети век насам, включително и икономическите, и финансовите механизми, които и до ден днешен са в основата на вече гигантското филмопроизводство в световен мащаб.
Историята на СБФД обаче не минава без сътресения след установяването на комунистическа диктатура през 1944 година. С постановление на Министерския съвет от 1948 година Съюзът е закрит и преобразуван в Дом на киното, а организацията се възстановява едва 6 години по-късно - в 1954 година. Заедно с това през социалистическия период (1944 – 1989), поради преследваните от комунистическата власт идеологически цели, се създават условия за институционалното укрепване на СБФД.
Но за чест на по-голямата част от неговите членове, Съюзът на българските филмови дейци не допусна да се превърне в средство единствено за комунистическа пропаганда. Още от 50-те на години на миналия век той започна да оказва духовна съпротива на тази пропаганда и да защитава творческото свободомислие, като по този начин зае много сериозно място в обществения живот на страната и изигра особено важна роля за демократичните промени, неизменно отстоявайки принципа на творческата свобода в изкуството. Негови ярки представители бяха сред първите, които се включиха в процеса на демократизиране на обществената ни система и на отварянето й към постиженията на съвременната цивилизация.
Съюзът на българските филмови дейци има голям принос за изграждането на структурата на българската кинематография, организацията на филмопроизводството, квалификацията на кадрите.
Съюзът на българските филмови дейци разгръща голяма дейност за утвърждаването на българското киноизкуство, за развитието на кинокритиката и кинотеорията. Той дълги години издава и две специализирани издания – списанията “Киноизкуство” и “Филмови новини”, които си извоюваха най-авторитетно място в културната ни периодика.
Съюзът на филмовите дейци е инициатор, организатор или съорганизатор на всички филмови фестивали в страната.
През 1970 година към него се създадоха Кабинет на младия кинематографист и Експериментална студия за филмови дебюти, което в огромна степен допринесе за творческото развитие на следващите поколения кинематографисти.
През годините Съюзът прави много за повишаване кинокултурата на зрителите.
Също през годините той разгърна и голяма международна дейност, осъществявайки контакти с кинематографичната общност по света, изпращайки свои членове на международни фестивали, организирайки множество международни срещи, конференции, симпозиуми и дискусии по въпросите на киното.
С извоювания си международен авторитет в чужбина Съюзът на българските филмови дейци бе приет за член на най-авторитетни международни филмови организации като ФИПРЕССИ, ФЕРА, АСИФА и СИФЕЖ.
Членове на Съюза на българските филмов дейци са били и са най-авторитетните имена на българската кинорежисура, кинодраматургия и литература. В неговите редици са любимите на българските зрители киноактьори и киноактриси, кинооператори, филмови композитори и звукорежисьори, художник-постановчици и сценографи, аниматори, филмови монтажисти, кинокритици и кинотеоретици, филмови икономисти и филмови продуценти.
Днес Съюзът на българските филмови дейци наброява почти хиляда души.
Негови председатели до закриването му през 1948 година са били пионерите на българското кино Васил Гендов, Александър Вазов и Иван Фичев. След възкресяването му през 1954 година постът е заеман от режисьора Дако Даковски, от Христо Сантов и от критика Емил Петров, от прочутия в цял свят с анимациите си академик Тодор Динов, от доказалите се с творчеството си кинорежисьори Христо Христов, Георги Стоянов, Христо Тотев (оператор), Павел Васев, Михаил Мелтев, Иван Павлов.
След 1989 година Съюзът на българските филмови дейци активно се включи в процеса на обществената промяна. Днес той участва в изработването на новите правила и закони за филмопроизводството и филморазпространението, а негови представители са сред най-видните общественици, сочещи на нацията верния път към демократичните ценности.
(Използвани са проучвания на Петър Кърджилов и на Александър Янакиев, както и свидетелства на Камен Тодоров)
