България – Европейски съюз

Партньорство за присъединяване на България към Европейския съюз

(продължение от миналия брой)

Заетост и социална политика

- Продължаване на хармонизирането с acquis в областта на трудовото право... посредством... изменения в Кодекса на труда и в Закона за насърчаване на заетостта... Укрепване на съответните административни и правоприлагащи структури... и създаване на независим фонд за гарантиране на служителите в случай на обявяване в несъстоятелност...

- Транспониране и изпълнение на законодателството на ЕО в областта на равното третиране на мъжете и жените...

- Приемане на законодателство, транспониращо acquis в областта на анти-дискриминацията...

- Завършване на транспонирането на acquis в областта на здравословните и безопасни условия на труд...

- Отказване от системата на компенсиране за лоши работни условия.

- Изпълнение на приетия Национален план за заетостта, при отчитане на Европейските насоки и приоритетите, намеренията и препоръките...

- Продължаване на хармонизирането на законодателната рамка и развитието на способността за изпълнението на acquis относно общественото здравеопазване включително на acquis за контрола над тютюна...

- Продължаване на усилията за укрепване на способността за осигуряване на достъпна и качествена здравна система...

- Продължаване на подкрепата за изграждане на капацитет от социалните партньори, особено с оглед на тяхната бъдеща роля в разработването и изпълнението на политиката на заетост и социалната политика на Европейския социален фонд.

- Подготовка на национална стратегия за социално интегриране, както и срещу бедността, включваща събирането на данни с оглед на бъдещото участие в

Европейската стратегия за социалното интегриране...

Из редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България

в процеса на присъединяване за 2004 година

Икономически критерии

В своето Становище от 1997 г. относно молбата на България за членство в ЕС Комисията прави следния извод:

„Напредъкът на България към създаването на пазарна икономика е ограничен от липсата на ангажимент в полза на пазарно ориентирана политика. България няма да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план.“

В редовния си доклад от 2003 г. Комисията констатира:

„България е функционираща пазарна икономика. Тя би следвало да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в краткосрочен план, при условие че продължи осъществяването на програмата за реформа, за да бъдат отстранени оставащите трудности.“

Разглеждайки развитието на икономическата обстановка в България от публикуването на своето становище насам, Комисията е водена в подхода си от заключенията на Копенхагенския европейски съвет от месец юни 1993 г., съгласно които за членството в Съюза е необходимо:

 - наличие на функционираща пазарна икономика;
 - способност за справяне с конкурентния натиск и заразните сили в Съюза.

Следващият анализ се основава на методологията, приложена в Становището и предходните Редовни доклади. Съдържащият се в настоящия Редовен доклад анализ отчита развитието за периода от Становището насам...

МОМЕНТНА СНИМКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО

Х-ти фестивал на европейските копродукции

Карин Янакиева

Тази година в  началото на май  се проведе десетото юбилейно издание на Фестивала на европейските копродукции. Вече за десети път шепа хора от “Национален филмов център” с възрожденска страст и чутовни усилия успяват да организират, и то успешно, това културно събитие. То се оказва особено попътно на скорошното ни присъединяване към Европейския съюз. И докато ние се питаме дали с нашите, меко казано, неразбории сме готови да попаднем в този уреден и уютен свят, а Европа ни гледа с подозрение и уплаха, филмови автори от толкова различни страни доказват, че поне на културно ниво европейска общност съществува. Станахме свидетели на съчетани  творчески енергии от Албания и Франция, от Русия и Франция, от Естония и Италия и още много други комбинации -  с идеята да създадат филми, които да докоснат сърцата и умовете на колкото се може повече хора от стария континент. За да преодолеем различията, предразсъдъците, съмненията, дори враждебността. Такава ми се струва  мисията на културното явление, наречено копродукция.

Тази година фестивалът направи крачка напред – доби конкурсен характер. 12 филма, разнообразни като жанр, проблематика и разбира се националност, участваха в състезателната програма…

ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО И СЛЕД-ТЕЛЕВИЗИОННОТО КИНО

С британския режисьор Питър Грийнауей разговаря Иво Филипов

Какво мислите за експанзията на американската поп култура?

Подозирам, че ще ви отговоря точно както очаквате от мен. Винаги е имало доминиращи цивилизации, които са упражнявали влиянието си върху останалата част от света. Спомнете си само, че елинизмът е владеел света, след него идва Римската империя, от развалините на която се ражда Западната цивилизация: в Италия се заражда Ренесансът, Испания покорява Новия свят, Франция е родината на Просвещението, а Англия - на индустриалната революция... И така, пресичаме Атлантика и стигаме до Америка – мисля, че това е една неизбежна историческа прогресия.  Няма смисъл да се борим с неизбежността на историята, но трябва и да търсим алтернативи. Трябва да сме благодарни, че Берлинската стена падна и цялото това усещане за съветската хегемония ни напусна безвъзвратно. Вече го няма светът, в който съществуваше опозицията от времето на Студената война. Съществува само една монополистична култура. Това, обаче, е трагично за киното. Западният свят е доминиран от Холивуд. Още по-тъжно е, че холивудски филми се снимат навсякъде – и тук, в България, както и в Австралия, и в Япония. Ето, тази характерна особеност на киното е разочароваща за мен, защото киното изведнъж се е нахвърлило върху света. И така феноменът, изобретен от братя Люмиер на 20 декември 1895, за десет години се появява във всяка развита страна под една или друга форма. Сега Интернет е светът, който се нахвърля върху вас, а той е по-бърз от киното. Не можеш да говориш за японски или венецуелски Интернет. Това просто не работи. Така не можете вече да говорите и за венецуелско или японско кино. Съществуват само повърхностни разлики. И съм сигурен, че от гледна точка на азиатската естетика един филм на Одзу е много различен от филм на Грифит. Чертите на героите са различни, притесненията им са различни... Но не толкова различни, колкото Сей Шонагон (авторката на “Записки под възглавката”) е по-различна от Вирджиния Улф от гледна точка на европейската литература. Мълниеносният начин, по който усвояваме тези естетически технологии, е изключително неблагоприятен в сравнение със развитието на индивидуалните културни прояви. Което е, мисля аз, много тъжно. Но предполагам, че краткият отговор на вашия въпрос би трябвало да бъде: Трябва да се борим. Трябва да намерим алтернативите, трябва да предложим нови доказателства. Да се оплакваме, не е правилният път. Това, което можем да направим, е да създаваме свои продукти, които ще покажат новите пътища.

Вижте, хората са консервативни по своята природа. Човекът е консервативно животно, защото се бои от заобикалящата го среда, страх го е от новото, шокът от новите неща го ужасява. Така че ние, като професионални комуникатори, да продължаваме да наливаме в главите на хората малко по малко от така нареченото новаторство...

КРЪГЛА МАСА "БЪЛГАРСКОТО КИНО НА ПРАГА НА ЕВРОПА"

Европейското кино – перспектива без алтернатива

Павлина Желева

За да се опитаме да формулираме една по-обобщена характеристика на онази част от световното кино, което днес наричаме "европейско", ми се иска да припомня някои ключови моменти от развитието му. Надявам се, че краткият ретроспективен преглед ще помогне на аудиторията още веднъж да се убеди, защо и как киното в Европа е станало това, което е. Затова не бих искала да пропусна самото начало...

Позволих си да направя този кратък исторически преглед на еволюцията на американо-европейските отношения на терена на киното, тъй като цитираните в него данни недвусмислено показват причините за формирането на защитна позиция по отношение на въпроса, който ни занимава, а именно въпроса за "европейските ценностите". В този смисъл, така наричаната от специалистите пост - GATT епоха, е от съществено значение за нас.

Американо-европейските преговори в рамките на GATT допринасят твърде много за изостряне чувствителността на правителствата на редица европейски държави към стабилизиране отношението им към киното. В рамките на Европейския съюз, към който ние се стремим, това отношение се изразява в обща политика към цялостната аудиовизуална индустрия и към киното като нейна най-съществена част.

В този смисъл ми се иска да дам няколко примера, включени в един от ключовите рамкови документи на Европейския съюз, а именно "Комюнике на комисията към Съвета на европейския парламент, към икономическия парламент и към регионалния комитет по някои правни аспекти, свързани с филмови и други аудиовизуални произведения" (26.09.2001). Още в самия увод на документа четем: "Аудиовизуалните и в частност, филмовите произведения играят важна роля във формирането на европейските идентичности, както по отношение на общите аспекти, споделяни в цяла Европа, така и по отношение на културното многообразие, характеризиращо нашите различни традиции и истории. Поради широкото им влияние в обществото те представляват основен елемент за доброто функциониране на нашите демокрации. Те също така стоят в сърцевината на промените, идващи като резултат от развитието на информационното общество: новите технологии предоставят нови възможности за насърчаване на културата и опазването на културното наследство, както и за увеличаването на взаимното разбирателство в Европа."...

КРЪГЛА МАСА "БЪЛГАРСКОТО КИНО НА ПРАГА НА ЕВРОПА"

Авторското право – универсална  ценност

Мария Палаурова, изпълнителен директор на "Филмаутор"

Към проблема за авторските права, поставен в контекста на днешната дискусия, гледните точки биха могли да бъдат различни. Едно обаче е сигурно: не може да има дебат по въпроса дали авторските права представляват "ценност" – българска, европейска, общочовешка.

Авторското право, като част от основните права на човека, само по себе си представлява универсална, наднационална ценност.

От друга страна, провъзгласяването на авторското право и неговото съществуване се налага именно, за да бъдат защитени определени ценности  - лични (от гледна точка на твореца) или обществени (от гледна точка на публиката). Съображенията, които оправдават възникването на авторските права, са свързани с идеята за налагане на справедливост, заплащане на труда на автора и подкрепа на неговия стремеж към творчество, с интересите на обществото за осигуряване на неговия икономически прогрес и културно  развитие.

Темата за авторските права в международен аспект надхвърля рамките на Европейския съюз и може да бъде разглеждана по-широко – авторските права като ценност в световен мащаб. Тази категория права са признати от множество международни актове, приети още през  19. век, преди възникването на идеите за европейските общности и ратифицирани до днес от държави от целия свят. За всеки етап от развитието на международното авторскоправно законодателство e характерен стремежът към хармонизация, към сближаване, към установяване на общи правила и процедури. Тъй като правата върху интелектуалната собственост по принцип имат териториален характер, при засилването на международните контакти, на търговския и културен обмен между нациите, възниква необходимостта правата на гражданин на една държава да бъдат закриляни на територията на другата. Налага се да бъде осигурено едно постоянно ниво на защита, от което творците могат да се ползват във всяка страна, в която се показват техните произведения. Така през 1886 г. се стига до подписването на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения...

ВИСБАДЕН 2005 – ПЪРВИ "МАЛЪК ЮБИЛЕЙ"

Божидар Манов

Фестивалът goEast някак неусетно навъртя вече пет издания и отбеляза своя първи "малък юбилей". През пролетта на 2005 (6 -12 април) столицата на немската провинция Хесен отново посрещна киното на Централна и Източна Европа, за да демонстрира постоянния си интерес към новите демокрации и процесите в тях по пътя към обединена Европа. Когато преди пет години този нов фестивал тръгна към първото си издание, колебанията за неговото бъдеще бяха повече от увереността за успешно развитие, а съмненията от реалната му необходимост се пораждаха от неизбежното съпоставяне с вече съществуващия и още тогава утвърден международен кинофестивал в Котбус, на територията на бившата ГДР, съвсем близо до границата с Полша. Защото безспорно Котбус бе изпреварил в осъществяването на разумната идея да се обособи специализиран кинофорум, който се интересува специално от киното на Изток след падането на Стената. И поради това закъснялата с осем години инициатива на Немския филмов институт във Франкфурт също да организира представителна проява с фокус върху киното на бившия социалистически блок, изглеждаше малко нещо постфактум и събуждаше неувереност в успешното й развитие през годините. Ала изключителната активност на организаторите плюс безспорната решаваща подкрепа на провинция Хесен и редица други спонсори (автомобилостроителният концерн "Шкода", Гьоте институт, много медийни партньори), не само преодоляха първоначалния скептицизъм, ами успяха да наложат goEast в професионалните среди както в Германия, така и в новите източни демокрации. "Женският тим" от Франкфурт (директорката на института Клаудия Дилман, фестивалната директорка Кристине Копф, артистичната директорка Светлана Сикора) с упорита целогодишна работа гарантираха всяко следващо издание и неговото популяризиране както в провинция Хесен, така и на редица други европейски кинофоруми. И година след година, пролет след пролет фестивалът утвърждаваше формулата си на потребно културно събитие, успяваше да привлича нови участници, заинтересовани симпатизанти, предани приятели. Но би било погрешно да се смята, че причината за този успех е само упоритостта и вложените финасови средства. Истинското разковниче за благополучното развитие на фестивала е неговата собствена  събитийна енергия, която се  съдържа в селектираните конкурсни програми от игрални и документални филми, в редовно провежданите под ръководството на д-р Ханс-Йоаким Шлегел симпозиуми върху актуални теми, в изключително полезната секция студентски филми, както и в общата професионална и празнична атмосфера, която обхваща целия фестивал през дните на неговото провеждане...

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 3 / 2005

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ценности ­ са наши ценности ­ киното доказва това