ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ 2008 ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Първа прожекция - 29 януари 2008, вторник, 19.00 часа,

Дом на киното

"ЗЕМЯ НА ИЗОБИЛИЕТО"

 Германия / САЩ, 2004, 110 мин.

 (с любезното съдействие на Арт Фест)

Режисьор: Вим Вендерс

Актьори: Мишел Уилямс, Джон Дийл, Шон Туб, Уендъл Пиърс и др.

Лекция: д-р Лиляна Черноколева: "Въведение в история на киното"

Наградата на ЮНЕСКО във Венеция 2004

Номинация за "ЗЛАТЕН ЛЪВ" във Венеция 2005

Номинация за немската филмова награда за най-добър оператор – на Франц Лустинг

Номинация "Independent Spirit Awards" за най-добра женска роля – на Мишел Уилямс

ПАРАДОКСИТЕ НА АМЕРИКА – ЗЕМЯТА НА ИЗОБИЛИЕТО

 ФИЛМ ОТ ЛОСАНЖЕЛИСКАТА ТРИЛОГИЯ НА ПРОЧУТИЯ ВИМ ВЕНДЕРС

 БЛЯСКАВО КИНЕМАТОГРАФИЧНО ПРОНИКВАНЕ В СТРАХОВЕТЕ И НАДЕЖДИТЕ

НА АМЕРИКА СЛЕД 11 СЕПТЕМВРИ

 

НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНО И ЧУВСТВЕНО ОТКРОЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТРАГЕДИЯТА В СЪЗНАНИЕТО НА АМЕРИКАЦИТЕ

 

ФИЛМ - ЕПИТАФИЯ? ПРИЗИВ? КРИТИКА? МОЛИТВА?

ПО-СКОРО ВСИЧКО ТОВА, ВЗЕТО ЗАЕДНО

 

В ИМЕТО НА АМЕРИКА, КОЯТО Е ПРИЗВАНА ДА ОТСТОЯВА ИДЕЯТА ЗА САМАТА СЕБЕ СИ

 

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВ ФИЛМ ЗА КРАЙНО ТЪЖНИ НЕЩА

 

ЗАВЛАДЯВАЩА СМЕСИЦА ОТ ЯРКИ ГЕРОИ, СЪСПЕНС, СОЦИОЛОГИЧНИ ПРОЗРЕНИЯ, КОМИЧНИ СИТУАЦИИ И ДАЖЕ ГРОТЕСКА

 

С УНИВЕРСАЛНО, СИЛНО И НАЙ-ТОЛЕРАНТНО ПОСЛАНИЕ ОТ НЕМЕЦА ВЕНДЕРС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ДА ВЯРВА В ИДЕЯТА ЗА АМЕРИКА

ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ ЗА ЗРИТЕЛИ 2007

 

Да разбираме изкуството в киното!

Не пропускайте!

ВХОД СВОБОДЕН!

Първа прожекция - 30 януари 2007, вторник, 18.30 часа,

Дом на киното

"ДЖИНДЖЪР И ФРЕД"

Италия / Франция / Западна Германия, 1986, 125 мин.

(с любезното съдействие на БНФ)

Режисьор: Федрико Фелини

Актьори: Джулиета Масина, Марчело Мастрояни

Лектор – Рангел Вълчанов, режисьор

Наградата на критиката във Венеция - на Стенли Кубрик

Наградата на френската критика за най-добър чуждестранен филм - - на Стенли Кубрик

"GOLDEN SLATE"  – за най-добър филм

"Blockbuster Entertainment Award" - за най-добра актриса на Никол Кидман

Номинация за "СЕЗАР" - за най-добър чуждестранен филм

Номинация за "ЗЛАТЕН ГЛОБУС" -  за оригинална филмова музика на Джолесин Пук

Общо – 4 награди и 15 номинации

ПОСЛЕДНИЯТ ШЕДЬОВЪР НА КУБРИК

БЕЗКОМПРОМИСНО ОТКРОВЕН ПОРТРЕТ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО

ФИЛМ-ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДУХА И НА ТЯЛОТО В НАС

ЕДНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В СЕКСУАЛНОТО ПОДСЪЗНАНИЕ

ИЛИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЕКСУАЛНОСТТА С НАЙ-ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ

ФИЛМ-СЪНОВИДЕНИЕ, ЗАСНЕТ СЪС СЪВЪРШЕНО КИНЕМАТОГРАФИЧНО МАЙСТОРСТВО,

КОЙТО НИ КАРА ДА МИСЛИМ И ДА МИСЛИМ

ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ ЗА ЗРИТЕЛИ 2006

ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ ЗА ЗРИТЕЛИ 2006:

Да разбираме изкуството в киното!


ДОМ НА КИНОТО


31 януари 2006, вторник, 18.30 часа

 МОЯ СКЪПА КЛЕМЕНТАЙН

САЩ, 1946

(с любезното съдействие на БНФ)

 Режисьор: Джон Форд. В ролите: Хенри Фонда, Линда Дарнел, Валтер Бренън

 Лектор – проф. д-р Владимир Игнатовски


28 февруари 2006, вторник, 18.30 часа

 ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ

- Случаят Фуртвенглер -

Великобритания / Франция, 2001

(с любезното съдействие на Van Kris Films)

 Режисьор: Ищван Сабо. Актьори: Харви Кайтел, Стелан Скарсгаард, Мориц Блайбтрой

 Лектор - проф. д-р Владимир Игнатовски

КОНСТАНТИН ДЖИДРОВ

Завършва театрална живопис в Художествената академия в София през 1954. Работата си в киното започва като втори художник в СИФ "Бояна", после е художник-постановчик и оператор. Работил е и като оператор и режисьор в СТФ "Екран", преподавал е пластика и сценография в НАТФИЗ, а в момента е преподавател във Варненския свободен университет. Името му е свързано със създаването на повече от 50 игрални и документални филма.

Художник на филмите: "Среднощна среща" (1958);"Бедната улица" (1960);"Маргаритка" (1961);"Тютюн" (1962);"Смърт няма" (1963); "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971);"Козият рог" (1971) - Специална награда от СБХ за сценография; "Осъдени души" (1975) – Награда на СБХ за сценография;

"Над Сантяго вали" (1976); "Кладенецът" (1991); "Суламит" (1997) и др.

Художник и оператор на филмите: "Вула" (1965); "Свобода или смърт" (1969);

"Мандолината" (1973) – Награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973.

Оператор на филмите: "От другата страна на огледалото" (1977).

Режисьор на документалните и научнопопулярни филми: "Утре ще решим" (1971);"Ангел Кънчев" (1972); "Грешката" (1979); "Екскурзии от морето" (1980); "1000 години българска икона" (1981);

"Спомени" (1988); "От Банско ли си?" (1989); "Поколение" (1990).

ВИКТОР ЧИЧОВ

Завършва машинно инженерство през 1959 във ВМЕИ. Започва работа като инженер-конструктор в СИФ "Бояна". По-късно се преквалифицира като асистент оператор, а от 1967 започва да работи като оператор.

Оператор на игралните филми: "Отклонение" (втори оператор, 1967); "Случаят Пенлеве" (операторски дебют, 1968); "Птици и хрътки" (1969) – Наградата за операторска работа, Варна 1969, представен на МКФ в Италия и Швейцария; "Петимата от "Моби Дик" (1970) – Наградата за операторска работа, Варна 1971; "Странен двубой" (1971); "Последна проверка" (ТВ сериал, 1973); "Спомен" (1974); "Виза за океана" (1975); "Следователят и гората" (1975); "Бой последен" (1977); "Задача с много неизвестни" (1977); "Адиос, Мучачос" (1978); "Покрив" (1978); "Бумеранг" (1979); "Бал на самотните" (1981); "Оркестър без име" (1982); "Бяла магия" (1982) - Наградата за операторска работа на СБФД, 1982; "Степни хора" (1986) – Наградата за операторска работа на СБФД, 1986; "Те надделяха" (1986) – Наградата за операторска работа на СБФД, 1986; "Бронзовата лисица" (1991); "Искам Америка" (1993); "Жребият" (ТВ сериал, 1993) и др.

Оператор на документалните филми: "Аз не живея един живот" (1981); "Докосване до Месемврия" (1988);

"Български триптих или държава на духа" (1988) и др.

ЮЛИЙ СТОЯНОВ

Завършва кинорежисура в Академията по изкуства в Прага, Чехословакия, през 1956. През същата година дебютира с "Ден година храни". Работил е като кинорежисьор в Студия за хроникални и документални филми.

До този момент е заснел над 60 документални филма.

Режисьор на документалните филми (най-известните): "Дни" (1964) - "Златна роза", Варна 1966; "Другарска среща" (1966) - Наградата на критиката, Варна 1966; "Панаирът в Лайпциг" (1966); "30 май – 2 юни" (1967) - Наградата за режисура, Варна 1966; "Път през годините" (1968); "Биографична справка" (1969); "100 години БАН" (1969); "Началото" (1971); "Призивът" (1972) - Наградата за документален филм, Кюстендил 1972; "Захари Стоянов" (1975) - "Златен ритон" и Наградата на СБФД, Пловдив 1976; "Празникът" (1976); "След години" (1977) - Наградата на БНФ, Пловдив 1977; "Любен Каравелов – материали от едно проучване" (1979) - Наградата за документален филм и Наградата на критиката, Пловдив 1978; "Професия" (1981); "Поминък" (1981) – "Сребърен ритон" за двата филма, Пловдив 1981; "Към биографията на Димитров" (1982) - Голямата награда, Лайпциг 1982, "Златен ритон", Пловдив 1983, Наградата на СБФД; "Дъщерята на посланика Дод" (1985) - Наградата на Съюза на журналистите, Москва 1985; "По начин най-благороден" (1985); "Момчето, което наричаха "Господин Възхищение" (1987) - Специалната награда, Пловдив 1987; "Пътят към Йолковица" (1988); "Разкрасяване на градската среда" (1989) - Наградата на София 1989; "Около паметника" (1991); "Борислав и Балканите" (1993); "Българско време" (1995);

"Като на кино" (1999); "България: база данни" (2004) – Специалната награда на "Златен ритон", Пловдив 2005;

"За възможността да се живее" (2005)

Втори режисьор на игрален филм: "Случаят Пенлеве" на Георги Стоянов

Актьор в: "Случаят Пенлеве" и "Небето над Велека" 

УВАЖАВАЙТЕ МАТЕРИАЛА!

(Аудио запис, 7 април 2006)

НИКОЛА КОРАБОВ

Завършва кинорежисура във ВГИК, Москва, през 1956 година. Работи в СИФ "Бояна".

Преподавал е кинорежисура и актьорско майсторство в НАТФИЗ, в момента е преподавател във Варненския университет.

Режисьор на игралните филми: "Димитровградци" (1956, заедно с Дучо Мундров); "Малката" (1959);

"Тютюн" (+ сц., 1962, Първа награда - Варна, 1963, селектиран за фестивала в Кан, 1963); "Вула" (+ сц., 1965);

"Свобода или смърт" (1969); "Гневно пътуване" (1971); "Иван Кондарев" (+ сц., 1974, "Златна роза" - Варна, Специална награда на журито в Сан Ремо); "Юлия Вревска" (1978); "Орисия" (+ сц. + муз. оформление, 1983, Награда за режисура – Варна, 1984); "Копнежи по белия път" (+ сц., 1987); "Поверие за белия вятър" (+ сц., 1990)

Режисьор на документалните филми: "Никола Вапцаров" (1952); "Аз не живея един живот" (1980); "Сто каба гайди"

Валери Петров

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Завършва медицина; първите му литературни публикации са през 1936; участва в Отечествената война

като военен лекар и кореспондент; работил е в Радио София; бил е аташе по печата в Рим  (1947 - 1950).

Работил е във в. "Стършел" и като редактор и сценарист в СИФ "Бояна". Преподавал е драматургия в НАТФИЗ.

Автор е на проза, пътеписи, поезия ("В меката есен", "Дъжд вали - слънце грее", "Когато погледнеш назад", "На смях", "Разтворен прозорец" и др.), пиеси ("Когато розите танцуват", "Театър, любов моя", много от тях  за деца – "Честна мускетарска", "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казан" и др.); великолепен преводач - на стихове на Джани Родари, Киплинг, Блок, Превер, превел целия Шекспир (сонети, трагедии, исторически драми,  комедии...)

Заслужил деятел на културата, Кавалер на френския орден за изкуство и култура. Академик.

Сценарист на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958); "Първи урок" (1960); "Слънцето и сянката" (1962); "Васката" (1965); "Рицар без броня" (1966); "Един снимачен ден" (1969); "Откъде се знаем?" (1975); "С любов и нежност" (1978); "Йо-хо-хо" (1981); "Разходки с ангела" (1990); "Театър, любов моя" (1994); "Всичко от нула" (1996)

Сценарист на анимационните филми: "Приказка за боровото клонче" (1960); "Гръмоотводът" (1962); "Гордата лампа" (1963); "Главозамайване" (1964); "Вариации върху стара тема" (1966); "Меко казано" (1983)

КИНОТО ТРЯБВА ДА МИРИШЕ НА ИСТИНА

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

ДЕН НА ЕВРОПА - 9 МАЙ

ДЕВИЗ НА ЕВРОПА - ЕДИННИ В МНОГООБРАЗИЕТО

Мир

Живот

Хуманизъм

Свобода

Демокрация

Равноправие

Сигурност

Справедливост

Разум

Нравственост

Плурализъм

Върховенство на закона

Правова държава

Правосъдие

Отмяна на смъртното наказание

Забрана на изтезанията

Обща външна политика

Европейско самосъзнание

Европейско самочувствие

Традиции

Обществен прогрес

Технически прогрес

Наука

Изкуство

Култура

Културно разнообразие

Езиково разнообразие

Религиозно разнообразие

Телевизия без граници

Човешко достойнство

Солидарност

Честност

Човешки права

Забрана на дискриминацията

Права на децата

Права на възрастните хора

Права на хората с увреждания

Зачитане на личния живот

Равенство между половете

Свобода на мисълта

Осемте "царства"

на ценностите

Аксиологията или теорията на ценностите осмисля философски доброкачествеността или стойността на нещата

в най-широкия смисъл

на тези понятия.

Ралф Пери, автор на

"Обща теория на ценността" (1926),

посочва осем "царства" на ценностите: морал, религия, изкуство, наука, икономика, политика, закон, обичаи.

Обикновено се прави разлика между онова, което е добро като средство, и онова, което е добро като резултат. Но много неща в човешкия живот – здравето, познанието, добродетелта – са добри и в единия, и в другия смисъл.

Много различни отговори са давани на въпроса:

"Какво е добро по своята същност?"

Хедонистите казват: удоволствието. Прагматиците – удовлетворението, израстването, уреждането на нещата.

Кантианците – добрата воля.

Хуманистите – хармоничната себереализация. Християните – любовта към Бога.

По Енциклопедия "Britannica"

Свобода на изразяване

Свобода на съвестта

Свобода на печата

Гражданско общество

Граждански права

Политически права

Образование

Здравеопазване

Социална сигурност

Икономика на знанието

Информационно общество

Високи технологии

Общ пазар

Обща валута

Свободно предприемачество

Право на благосъстояние

Свободно движение на хора

Свободно движение на стоки

Свободно движение на капитали

Свободно предоставяне на услуги

Конкурентноспособност

Социален прогрес

Икономическа солидарност

Социална солидарност

Справедливо разпределение

Безопасни условия на труд

Добро административно обслужване

Защита на потребителя

Опазване на околната среда

Висококачествена, здравословна храна

Възстановими енергийни източници

Защита на изчезващи растителни и животински видове

Етично приложение на биотехнологиите

ЗНАМЕНИТИ ЦИТАТИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА И ПРАВОТО


БЕРТРАН ДЕ ЖУВЕНЕЛ

(1903 - 1987)

Изтъкнат френски философ, футурист, писател

"Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци."


МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН

(106 - 43 преди Христа)

Прочут римски оратор и държавник

"Да живееш значи да мислиш"

 


АРИСТОТЕЛ

(384 – 322 преди Христа)

Древногръцки философ 

"Човекът е обществено животно"

 

"Законът е ред, а добрият закон е добър ред"

 

"Както човекът в своето съвършенство е най-благородното от всички животни,

така той, отделен от закона и правото, е най-лошото"

6 УРОКА за правото


Кратка история на Правото

доц. д.ф.н. Стилиян Йотов, СУ "Кл. Охридски"

Навярно няма митология, в която да липсват богове, свързани с правото.

Така е и в древногръцката, където Темида и Дике определят космическия порядък. Но Аристотел свидетелства и за митичния овчар Залевк, който с помощта на Атина създал първите човешки закони. Законът – номос – първоначално бил свързан с правилата за достъп на добитъка до пасищата, после започнал да регулира разпределението и в други области на живота. Въпреки че бил човешко дело, той създал задължителни норми, които по същността си не зависят от силата и умението на някого, не са просто продължение на обичая и традицията и са валидни дори тогава, когато липсва професионално съсловие, което да ги прилага. Чрез закона правото станало далеч по-сигурно. А записването на законите ги направило известни за всички, предпазило ги от забрава и фалшификация, позволило развитието им.

75.godini.spisanie.kino

© 2023 СБФД - Филмова академия. Всички права запазени. Web Design by Parabaleum.com