СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 1/2019
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
1.Младите оператори - силен старт: Калоян Божилов, Веселин Христов, Георги Челебиев
Юбилей
2.Невена Коканова на 80 години / Людмила Дякова
Във фокуса на критика
3.Ирина. Погледнете я в очите! / Ирина Иванова
4.Надежда Косева за надеждата и любовта / разговаря Гергана Дончева
Ракурси
5.Аниматорите сме най-щастливите хора / с полския режисьор Малиуш Вилчински разговаря Пенчо Кунчев
КИНОСЪБИТИЯ
Киномания 2018
6.Филми удобни неудобни / Калинка Стойновска
7.Лице срещу лице с персоната / Боряна Матеева
8.Мария Магдалена с нов прочит /Мирела Василева
9.Критиката избра филма на Вим Вендърс / Георги Ангелов
Телевизия, телевизия
10. Четврътата възможност - университетска телевизия / Иво Драганов
Сценарни ескизи
11.Гората на Димо / Христо Симеонов, Константин Цонев
НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
МЛАДИТЕ ОПЕРАТОРИ - СИЛЕН СТАРТ: КОНСТАНТИН БОЖИЛОВ, ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ, ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ
Калоян Божилов е роден през 1984. Завършва специалност „Филмово и телевизионно операторство”в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2011.
Веселин Христов е роден през 1985. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Филмово и телевизионно операторство“ през 2010. Още като студент работи като асистент оператор и оператор на късометражни игрални и документални филми, както и на телевизионни продукции.
Георги Челебиев е роден през 1976. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2001.
ЮБИЛЕЙ
НЕВЕНА КОКАНОВА НА 80 ГОДИНИ
Людмила Дякова
„Киното ме дари с популярност, а театърът с живот“
През декември 2018 година голямата актриса на българското кино Невена Коканова щеше да навърши осемдесет години, а остана само на шейсет и една.
Благодарение на журналиста Георги Тошев – дългогодишен изследовател, популяризатор и верен почитател на актрисата – нейният образ, споменът за нея, приносът ѝ за българското кино и театър, стана фокус на поредица от събития, посветени на нейния Юбилей: представяне на ново разширено издание на книгата „Години любов. Невена Коканова”, автор Георги Тошев - издателство „Книгомания”, което се състоя в литературен клуб „Перото” по време на Панаира на книгата; прожекция на документален монтажен филм „Невена Коканова.
Във фокуса на критика
ИРИНА. ПОГЛЕДНЕТЕ Я В ОЧИТЕ!
Ирина Иванова
Надежда Косева е от моето поколение режисьори. Съвсем буквално – бяхме в парелелни курсове в НАТФИЗ. Тя режисура, а аз – кинознание. Ще спомена и имената на нейните състуденти от същия доста активен и силен клас на професор Георги Дюлгеров – Майя Виткова-Косев („Виктория”, първият български представител на най-големия фестивал на независимото кино - Сънданс), Светла Цоцоркова („Жажда”, избран за един от десетте най-добри филма на 2015 в класация на Variety, с награда за най-добър филм в конкурсната програма „New Europe - New Names“), Венцислав Василев („Сняг”), Иван Владимиров, заедно с Валери Йорданов, режисьор на „Кецове”... Към това поколение, макар и не от същия клас, принадлежат всъщност и по-голяма част от най-добрите работещи днес режисьори - Камен Калев („Източни пиеси”), Драгомир Шолев („Подслон”), Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Урок”, „Слава”), Ралица Петрова („Безбог”), макар тя да е възпитаник на Университета по изкуствата в Лондон.
Във фокуса на критика
НАДЕЖДА КОСЕВА ЗА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА
Разговора води Гергана Дончева
Вашият филм „Ирина” беше забелязан във Варшава, Тбилиси, Котбус, Тирана и вече притежава сериозно портфолио с награди, макар че казвате, че не е фестивален. Успехите му показват, че сте намерили верния път и към публиката и към специалистите.
Моето усещане от прожекциите досега е, че филмът наистина докосва и вълнува публиката.
Бяхте ли изненадана от успеха? Това е първият Ви пълнометражен филм, но Вие сте познато име, зад гърба си вече имате четири късометражни продукции.
Да, режисьор съм на четири късометражни филма1 и съм работила за други проекти като продуцент. Истината е, че не съм мислила предварително за успеха на филма. Просто работех и се опитвах да съм вярна на историята и на героите. Вярвам, а и така съм научена, че камерата е абсолютно безпощадна и долавя всяка лъжа, всяка претенция и всяка престореност. Камерата е като някакъв много особен рентген.
Ракурси
АНИМАТОРИТЕ СМЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА
С полския режисьор Мариуш Вилчински разговаря Пенчо Кунчев
АНИМАТОРИТЕ СМЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА
С полския режисьор Мариуш Вилчински разговаря Пенчо Кунчев
Как и кога решихте да се занимавате с анимация? Показа ли Ви някой как се прави тя?
Не знаех нищо за анимацията – нито за нейната история, нито за технологията. Съвършено случайно, десет години след дипломирането ми по специалността живопис в Художествената академия в Лодз, правих илюстрации към програма за книгите в Полската обществена телевизия. Програмата се записваше и излъчваше от лента. Времето за коментар на всяко заглавие бе около две минути. Книгата на Чеслав Милош „Крайпътно кученце“ много ми хареса, затова към нея подготвих много рисунки, май бяха окoло шейсет. По време на монтажа видях как тези рисунки оживяха, излъчени последователно в рамките на този двуминутен фейлетон. Това бе толкова силно прозрение, че изоставих своята добре развиваща се кариера на артист-художник и започнах да създавам моите анимации.
Киномания 2018
ФИЛМИ УДОБНИ И НЕУДОБНИ
Калинка Стойновска
ФИЛМИ УДОБНИ И НЕУДОБНИ
Калинка Стойновска
Така се случи, че филмите на Киномания 2018, които ме впечатлиха, се подредиха от само себе си в две групи - филми „удобни“ и „неудобни“. Едва ли това определение е най-точно. Но кое определение може да обхване всички страни на един важен и сложно направен филм?! Все ще остане нещо, което не може да се побере в каквито и да било рамки. И въпреки това…
В „удобните“, лицеприятни филми зрителят се настанява уютно, те се гледат с възхита и наслада, с чувство за споделеност и съпричастност. „Неудобните“ причиняват депресия, шок и неудобство. В тях, уви, доброто не побеждава. Нещо непрекъснато те кара да се чувстваш не на своето място.
Киномания 2018
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ПЕРСОНАТА
Боряна Матеева
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ПЕРСОНАТА
Боряна Матеева
Ако има някакви ориентири в кратката история на киното, творчеството на Бергман е нещо като твърда земя. Представям си я дори като суровия пейзаж на остров Форьо. Бергман е уникален пещерняк, слязъл дълбоко в бездните на душата само за да ни покаже, че те са неизбродими. И непожелал да излезе оттам. Филмите му никога не забавляват, дори първите, леките романтични комедии. Не дават празни надежди за по-добро бъдеще. Не са социални, макар че рядко тук-там се мяркат и кадри с насилие и войни. И въпреки това дори в ерата на тоталния ентъртейнмънт тези мрачни истории ни привличат, а критиката отдавна ги е превърнала в синоним на авторско кино.
Киномания 2018
МАРИЯ МАГДАЛЕНА В НОВ ПРОЧИТ
Мирела Василева
МАРИЯ МАГДАЛЕНА В НОВ ПРОЧИТ
Мирела Василева
От самото зараждане на киното Библията е един от неизчерпаемите източници на вдъхновение на екрана и дали директно, или метафорично, почти всеки голям режисьор е искал да представи своя версия на вечните митове, които предопределят в голяма степен последните две хиляди години от нашата култура. След толкова преразкази на познати истории при всеки нов филм си задаваме въпроса има ли какво ново да бъде казано или показано, особено що се отнася до евангелията за Христос.
През 2004 Мел Гибсън доказва, че интересът към страстната седмица на Исус не е изчерпан и филмът му „Страсти Христови“ предизвиква оживени дискусии сред публика и критици.
Киномания 2018
КРИТИКАТА ИЗБРА ФИЛМА НА ВИМ ВЕНДЪРС
Георги Ангелов
Победителят в анкетата на критиката за Киномания 2018 година е „Папа Франциск: Човек на думата си”, един от най-добрите не само според мен филми на Вим Вендерс. Творчеството на големия майстор е чакано с нетърпение както по фестивалите, така и сред широката публика. Засега филмът няма български разпространител, а е много важно колкото може повече българи да се докоснат до изумителната личност на папа Франциск, още повече, че през май той ще посети страната ни.
Телевизията, телевизията
ЧЕТВЪРТАТА ВЪЗМОЖНОСТ - УНИВЕРСИТЕТСКА ТЕЛЕВИЗИЯ
Иво Драганов
От 1989 година е либерализиран телевизионният пазар в Европа. В България това се случва през 1999. В края на 1989 година европейската директива „Телевизия без граници” недвусмислено отрече практиката на държавната телевизия и въведе пакет от комплексни мерки, които да отделят и ограничат до максимум възможностите на политиците и по-специално на държавата, както и на икономически групировки, да се намесват в работата на телевизията. Водещ модел бе този на ВВС. Създаден бе единият стълб на телевизията в Европа – националната обществена телевизия. Ключови понятия бяха редакционна и финансова независимост на електронните медии и особено на националните обществени оператори. Така европейската общност по онова време дава конкретна висока оценка за зрелост на европейското гражданско общество и отрича категорично пропагандата и манипулацията като инструменти за политически цели с краткосрочен характер, масово използвани в държавните телевизии.
Сценарни ескизи
ГОРАТА НА ДИМО
Константин Цонев, Христо Симеонов
ЕКС. ГОЛЯМО СЕЧИЩЕ С КУБИЦИРАНИ ТРУПИ - ДЕН
Остър кучешки лай оглася гората и сечището. Короните на няколко дървета се накланят и стволовете падат с трясък. От вътрешността на гората долита острият вой на бензинови резачки. Груба мъжка ръка маркира с шестограм гладко отрязан дебел дънер. Върху годишните кръгове на дървото се отбелязва печат с четирицифрен номер. Ръката маркира още няколко дървета. Това е ДИМО (55) – горски надзирател. Лицето му е набраздено и има суров вид. Облечен е в мръсна камуфлажна униформа, на колана му е закачен черен кобур с пистолет. В близкия джип Лада „Нива“ има затворено голямо куче. То лае настървено. КОНЯР, влачещ трупи с кон. Димо се спира и поглежда с усмивка към кучето, подвиква му насърчително и то още по-агресивно лае коняра.
