ДЕН НА ЕВРОПА - 9 МАЙ
ДЕВИЗ НА ЕВРОПА - ЕДИННИ В МНОГООБРАЗИЕТО
|
Мир Живот Хуманизъм Свобода Демокрация Равноправие Сигурност Справедливост Разум Нравственост Плурализъм Върховенство на закона Правова държава Правосъдие Отмяна на смъртното наказание Забрана на изтезанията Обща външна политика Европейско самосъзнание Европейско самочувствие Традиции Обществен прогрес Технически прогрес Наука Изкуство Култура Културно разнообразие Езиково разнообразие Религиозно разнообразие Телевизия без граници Човешко достойнство Солидарност Честност Човешки права Забрана на дискриминацията Права на децата Права на възрастните хора Права на хората с увреждания Зачитане на личния живот Равенство между половете Свобода на мисълта |
Осемте "царства" на ценностите Аксиологията или теорията на ценностите осмисля философски доброкачествеността или стойността на нещата в най-широкия смисъл на тези понятия. Ралф Пери, автор на "Обща теория на ценността" (1926), посочва осем "царства" на ценностите: морал, религия, изкуство, наука, икономика, политика, закон, обичаи. Обикновено се прави разлика между онова, което е добро като средство, и онова, което е добро като резултат. Но много неща в човешкия живот – здравето, познанието, добродетелта – са добри и в единия, и в другия смисъл. Много различни отговори са давани на въпроса: "Какво е добро по своята същност?" Хедонистите казват: удоволствието. Прагматиците – удовлетворението, израстването, уреждането на нещата. Кантианците – добрата воля. Хуманистите – хармоничната себереализация. Християните – любовта към Бога. По Енциклопедия "Britannica" |
Свобода на изразяване Свобода на съвестта Свобода на печата Гражданско общество Граждански права Политически права Образование Здравеопазване Социална сигурност Икономика на знанието Информационно общество Високи технологии Общ пазар Обща валута Свободно предприемачество Право на благосъстояние Свободно движение на хора Свободно движение на стоки Свободно движение на капитали Свободно предоставяне на услуги Конкурентноспособност Социален прогрес Икономическа солидарност Социална солидарност Справедливо разпределение Безопасни условия на труд Добро административно обслужване Защита на потребителя Опазване на околната среда Висококачествена, здравословна храна Възстановими енергийни източници Защита на изчезващи растителни и животински видове Етично приложение на биотехнологиите |
Оли Рен, комисар по разширяването на ЕС:
"Ценностите определят Европа, а не границите"
...Често ме питат докъде трябва да се простират границите на Европа. Моят отговор е, че границите на Европа се определят от съзнанието на европейците. Географията определя рамката, но фундаментално - ценностите описват границите на Европа. Разширяването е процес на разпростиране на зоната на европейските ценности, най-основните от които са свободата и солидарността, толерантността и човешките права, демокрацията и върховенството на закона.
...Второ, всеки предстоящ член трябва да съблюдава европейските ценности и най-вече да е способен да живее с тях. Това се отнася най-вече до върховенството на закона във всички сфери на живота
...Най-голямото постижение на следвоенна Европа е, че водещият й принцип вече не е ”силният е прав”. Както много правилно заключава европейският дипломат Робърт Купър - във вътрешните си дела ЕС е еволюирал от модерния свят на баланс на силите към постмодерния, основан на върховенството на закона. В този смисъл, ЕС е постмодерна цялост: общност на страни, които са се съгласили да обединят суверенитетите си и да се подчиняват на общи закони, с цел да увеличат влиянието си в света.
...На трето място, тъй като ЕС е законова общност, всички членове трябва да са способни да понесат тежестта на членството, а не само ползата.
Financial Times, 4 януари 2005
Изкуството е ценност
Една от вечно дискусионните, но и необорени докрай теории за изкуството е, че неговата ценност се крие в призванието да усъвършенства човешкия морал. В художествената вселена най-често Добро и Зло са главни "действащи лица", независимо дали става дума за музика, балет, скулптури, картини, литература, театър или кино. Изкуството е вид коментар на заобикалящата ни действителност, особено на моралната действителност. Аргумент в този коментар е творческата визия за едно идеално състояние на нещата от живота, към което човечеството непрестанно се стреми, без да е в състояние да го постигне веднъж завинаги.
Другата, също вечно дискусионна и също необорена докрай теория за изкуството е "естетическата", според която "не изкуството (и всичко останало) е слуга на морала, а моралът (и всичко останало) е слуга на изкуството... Виталната наситеност на естетическото преживяване е върховна цел на човешкия живот... Но и най-страстните привърженици на арт-а се стъписват пред твърдението, че ценността на изкуството има монопол над всички други ценности. Колкото и съпреживяването на произведения на изкуството да е най-великата опитност, дадена на човешките същества... Има множество ценности, а естетическите ценности, колкото и да са големи, са едни от многото. Ето защо е необходимо да се има предвид релацията между ценностите, извличани от изкуството, и ценностите, имащи началото си в други неща като житейското поведение извън изкуството: никой не може да посвети цялото си време на изкуството, даже и поради една единствена причина, че трябва да оцелява, така че ценността на такива недуховни неща като храна и покрив също трябва да се отчита" (Енциклопедия "Britannica").
Традиционните европейски художествени ценности, както и традиционните български художествени ценности по един и същи начин отразяват тези два основни възгледа за същността на изкуството.
Българите и балканските народи действително са по-различни от западния европеец. Една от причините за това е православното вероизповедание, което е обусловило друг тип поведение, различна душевност, различно отношение към някои основни ценности. Но не е вярно, че отрицателните ни черти или добродетелите ни са нещо по-различно от тези на другите народи в Европа.
… Но действително в нрава на българина има неща, които не мога да скрия. Ние винаги шмекеруваме, искаме да надхитрим съдбата си, за да оцелеем.
… С хитруване на дребно не можем да бъдем достойна държава в Европа... наистина трябва да престанем да мислим, че сме по-хитри от другите. Че законите са за другите, а не за нас.
… Влизайки в европейското пространство, има типично български неща, които не бива да се губят. Нашите топлота, гостоприемство, човечност и добросърдечност.
Допълването на ценности ще създаде един изключителен феномен, какъвто може да бъде обединена Европа.
проф. Марко Семов
(Из интервю на Константин Събчев, публикувано на сайта Иде ли? - http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=446 )
Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.
Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.
Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на
Европейската комисия.
