ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 2: Исторически стъпки към Обединена Европа

Исторически стъпки към Обединена Европа

Урок Втори

От първите Европейски общности до Европейски съюз на 25 (и повече в бъдеще) страни-членки -  в името не на подтискане на едни народи от други, а на успешна и плодоносна интеграция с баланс между националните и общите  интереси

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Как е организиран Европейският парламент?
Европейският парламент се събира на открити заседания. Неговите решения, становища и разисквания се публикуват в Официалния вестник на Европейските общности.

В пленарната зала депутатите не са разпределени по национални делегации, а по парламентарни групи. Всеки месец депутатите отиват за една седмица в Страсбург за пленарната сесия. Допълнителни двудневни сесии се провеждат в Брюксел. Генералният секретариат се намира в Люксембург.

Парламентът работи на всички езици на страните-членки на ЕС, които са официални езици на Съюза.

Евродепутати

Европейският парламент наброява 732 депутати. Европейската комисия предвижда броят им в никакъв случай да не надвишава 750.

Веднъж на пет години, от 1979 насам, евродепутатите се избират с всеобщо гласоподаване.

Съгласно Маастрихтския договор, влязъл в сила през 1993, всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, живеещ в друга държава-членка на Съюза може да избира или да бъде избиран в страната по местоживеене.

Към статута на евродепутатите

Евродепутатите получават същото възнаграждение като депутатите от националните парламенти на всяка страна. То се изплаща от държавата-членка, в която са били избрани.

Прозрачност

Евродепутатите са длъжни да вписват в публичен регистър професионалната си дейност и всяка друга функция или дейност, упражнявана срещу заплащане. Председателят ръководи всички дейности на Парламента и неговите органи. Той представлява Парламента в международните отношения.

Бюрото е органът на институцията, осигуряващ нормативното й ръководство и притежаващ компетенции относно бюджета на Парламента и административните въпроси.

Конференцията на председателите се състои от Председателя на Парламента и председателите на парламентарните групи. В качеството й на политически ръководен орган на Парламента тя определя правомощията и броя на членовете на комисиите и на парламентарните делегации, подготвя дневния ред на пленарните заседания.

Парламентарни групи

Понастоящем в Европейския парламент има седем парламентарни групи. Някои парламентарни групи са свързани с партии, организирани в европейски мащаб. Парламентарни комисии

Те са 20 на брой. Смесените парламентарни комисии поддържат връзки с парламентите на страните-кандидатки за присъединяване; интерпарламентарните делегации поддържат връзки с парламентите на трети страни.

Генерален секретариат

Под ръководството на Генералния секретариат около 4 000 служители, назначени с конкурс от всички държави-членки на Съюза, обслужват Европейския парламент. Европейският парламент струва 2,6 евро годишно на всеки жител на Съюза.

Като всички парламенти Европейският парламент упражнява три основни власти: законодателна, бюджетна и контролна.

Европейският парламент е вашият глас в Европа

Европейското гражданство гарантира на гражданите на Съюза права:

  • Право на информация

  • Право на петиция

Всяко лице , живеещо в една от държавите-членки, има правото да подаде, само или заедно с група лица, петиция в Европейския парламент по въпрос, свързан с областите на дейност на Съюза и който пряко го засяга. За тази цел то трябва да пише до: Европейски парламент, Петиции, Люксембург 2929, или да изпрати електронно съобщение чрез страницата: www.europarl.eu.int/petition/petition_en.htm

Със съкращения от сайта на European Parliament http://www.europarl.eu.int/presentation/default_bg.htm

Днешният Европейски съюз (ЕС) е резултат от работата на поколения жени и мъже, работещи за обединяването на Европа. Няма друг такъв регион на света, в който отделните държави да обединяват, да разширяват, и да надграждат наднационално своя суверенитет в толкова много сфери от съществено значение за техните граждани. Европейският съюз създаде своя обща валута, а също и динамичен Общ пазар, на който хора, услуги, стоки и капитали могат, честно конкурирайки се, да се движат свободно в името на икономически и социален прогрес. Фундаменталните „правила” и принципи на Европейския съюз са установени в серия основополагащи договори:

Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), подписан в Париж през 1951 (известен като Парижки договор);

Договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ), подписани в Рим през 1957  (известни като Римски договори).

Тези основополагащи договори впоследствие са допълнени от следните важни актове:

Единен европейски акт от 1986;

Договор за Европейски съюз, подписан в Маастрихт, Холандия през 1992;

Амстердамски договор от 1997;

Договор от Ница от 2001.

Всички тези договори установяват много тесни юридически връзки между страните-членки на ЕС и са в основата на европейското право, което е наднационално по характер, с директно и пряко въздействие върху европейските граждани, даващо им и много специфични права.

Първата крачка на европейската интеграция е направена, когато шест страни (Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия) установяват общ пазар на въглища и стомана. Целта е, в контекста на разрушителните последици от Втората световна война, да се гарантира мира между победените и победилите европейски нации на базата на общо управление и взаимен контрол над тежките им индустрии, осъществявани от общите институции на ЕОВС. 

Постепенно шестте държави разширяват икономическата си интеграция, създавайки Европейската икономическа общност, базирана на общ пазар на стоки и услуги.

Интеграцията е толкова успешна и плодоносна, че Дания, Ирландия и Великобритания решават да се присъединят към трите общности. Това първо разширение - от 6 до 9 страни, се осъществява през 1973. В същото време Общностите, поставяйки си нови цели, въвеждат в действие нови социални, регионални и други общи политики. В стремежа си да бъде въведена ефективна регионална политика през 1975 е основан един от най-важните финансови инструменти на Европейския съюз - Европейският фонд за регионално развитие.

В началото на 70–те политическите лидери на страните-членки осъзнават нуждата от допълнително икономическо сближаване чрез създаване и на Общ валутен съюз. Въвеждането на Европейската валутна система през 1979 насърчава страните-членки на Европейските общности да съблюдават от общ интерес строга валутна и финансова политика, дисциплинираща техните икономики.

През 1981 Гърция се присъединява към Общностите, последвана през 1986 от Испания и Португалия.

Европейската икономическа общност (ЕИО) започва да играе значима роля и на международната сцена. Със страни от Африка, Карибите и региона на Тихия океан са подписани четири конвенции за търговия и помощ (т. нар. "Конвенции от Ломе"). Така постепенно Обединена Европа се превръща в най-големия търговски блок в света.

ЕС същевременно започва да води и Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС).  
През 1985 председателят на Европейската комисия Жак Делор публикува т. нар. „Бяла книга”, съдържаща конкретен график за окончателното изграждане до 1 януари 1993 на Общ европейски пазар. Европейските общности приемат този амбициозен план и юридически го въвеждат в текста на Единния европейски акт, подписан през 1986 и влязъл в сила на 1 юли 1987.

Междувременно политическите очертания на Европа значително се променят с падането на Берлинската стена през 1989. В отговор на бързите политически промени в Източна Европа, Европейските общности също се променят.

През декември 1992 в Маастрихт Европейският съвет постига съгласие за нов договор. Той именно създава Европейския съюз с влизането си в сила на 1 ноември 1993. Договорът за ЕС или от Маастрихт поставя и нови цели пред страните-членки: изграждане на валутен съюз до 1999, създаване на европейско гражданство, нови общи политики, включително ОПОВОС. 

На 1 януари 1995 към ЕС се присъединяват още три страни: Австрия, Финландия и Швеция. Към този момент ЕС вече наброява 15 страни-членки.

1 януари 2002 е датата, ознаменувала най-значимото постижение на ЕС – въвеждането в реално обръщение на общата европейска валута – еврото, което скоро се превърна, наравно с американския долар, във втората световна резервна валута.

През 21. век европейците са изправени и пред предизвикателствата на  глобализацията. Новите технологии и Интернет трансформират световната икономика. Тези революционни промени, наред с огромното си положително влияние, създават и опасност от социално разрушение и от своеобразен културен шок. В същото време сравнително високото ниво на безработицата и увеличаването на разходите на пенсионните системи са два от факторите, които оказват негативен натиск върху икономиките на страните-членки и правят необходимостта от реформи още по-осезателна. В отговор на тези предизвикателства, на срещата си в Лисабон през март 2000 Европейският съвет одобрява стратегия за модернизация на европейската икономика, за да може да бъде конкурентна на световния пазар наравно с останалите значими играчи като САЩ, Япония и новоиндустриализираните страни. „Лисабонската стратегия” си поставя цели като: отваряне на всички сектори на икономиката за свободна конкуренция, насърчаване на иновациите и на икономическото инвестиране, модернизация на европейските образователни системи.

В средата на 90-те години на Европейския съюз са представени кандидатурите за пълноправно членство на бившите страни от съветския блок - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, на трите балтийски страни - Естония, Литва и Латвия, на една от републиките на бивша Югославия – Словения, и на две средиземноморски страни – Кипър и Малта, които заедно с кандидатурата на Турция вече са 13 нови държави, "тропащи на вратата" на Обединена Европа.

Конкретните преговори със страните-кандидатки (без Турция) протичат на два етапа, едните - след срещата на върха в Люксембург през декември 1997, а другите - след тази в Хелзинки през декември 1999. Така ЕС се оказа на пътя на своето най-голямо и значимо разширяване - с 12 нови страни.

На 1 май 2004 пълноправни страни-членки на ЕС, като първа вълна от петото разширяване, стават 10 от 12-те държави, без България и Румъния, като последните се очаква да се присъединят към Съюза, като втора вълна, на 1 януари 2007.

Повече от половинвековния процес на европейска интеграция е особено важен момент в историята на Европа. Времената на абсолютния национален суверенитет са отминали и единствено обединените усилия на европейските народи могат да създадат предпоставките за голям икономически, социален и човешки прогрес, както и за международния авторитет и влияние на Обединена Европа. Европейската интеграция успешно наложи своя "общностен метод” като алтернатива на традиционното в миналото разрешаване на проблемите със сила и чрез постигане на превъзходство. В основата на "общностния метод” е търсенето на баланс между националните интереси и интересите на Общността, както и задължителното включване на съществуващото национално разнообразие като елемент в изграждането на идентичността на Европейския съюз.

Краят на противопоставянето на Изтока и Запада от годините на Студената война е начало на период на политическо и икономическо обединение на стария континент и начало на възраждане на духа на Европа – дух, от който европейците сега се нуждаят повече от всякога.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index2_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.

75.godini.spisanie.kino