Какво е бъдещето на Европа
Урок Дванадесети
Царство на разума, на ума, на човешкото достойнство и просперитет – поне такава е мечтата на днешните европейци, поели пътя към него
|
Из европейската социална харта 1. Всеки трябва да има възможността да изкарва прехраната си със свободно избрана работа. 2. Всички работници имат право на справедливи условия на труд. 3. Всички работници имат право на безопасни и здравословни условия на труд. 4. Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства. 5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси. 6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори. 7. Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и морални опасности, на които са изложени. 8. Работещите жени в случай на майчинство имат право на специална закрила. 9. Всеки има право на подходящи условия за професионално ориентиране, за да му се помогне в избора на професия, съответстваща на неговите лични способности и интереси. 10. Всеки има право на подходящи условия за професионална подготовка. 11. Всеки има право да се ползва от всички мерки, позволяващи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние. 12. Всички работници и лицата на тяхна издръжка, имат право на социално осигуряване. 13. Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. 14. Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи. 15. Нетрудоспособните имат право на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността. 16. Семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. 17. Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила. 18. Гражданите на която и да е от договарящите се страни имат право да упражняват доходоносна дейност на територията на всяка друга договаряща се страна при равни условия с гражданите на последната, като ограничения са възможни на основата на сериозни икономически или социални причини. 19. Работниците - мигранти, граждани на една от договарящите се страни, и техните семейства имат право на защита и помощ на територията на която и да е друга договаряща се страна. 20. Всички работници имат право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основата на пол. 21. Работниците имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват в рамките на предприятието. 22. Работниците имат право на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието. 23. Всяко възрастно лице има право на социална закрила. 24. Всички работници имат право на защита при освобождаване от работа. 25. Всички работници имат право на защита на вземанията си при неплатежоспособност на техния работодател. 26. Всички работници имат право на зачитане на тяхното достойнство на работното им място. 27. Всички лица, които имат семейни задължения и които са наети или желаят да бъдат наети на работа, имат право на това без да бъдат дискриминирани и, доколкото е възможно, без наличието на противоречие между тяхната заетост и семейните им задължения. 28. Представителите на работниците в предприятията имат право на защита срещу действия в тяхна вреда и трябва да разполагат с необходимите условия за упражняване на своите функции. 29. Всички работници имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват при масови съкращения на работна ръка. 30. Всеки има право на закрила срещу бедност и социална изолация. 31. Всеки има право на жилище. Информационен център на Съвета на Европа, София |
"Ще дойде ден, когато всички нации на този континент, без да губят своите различни качества или тяхната прекрасна индивидуалност, ще се слеят в едно по-висше обединение и ще формират европейското братство. Ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета освен тези на ума – отворения пазар на идеи. Ще дойде ден, когато, вместо да се използват куршуми и снаряди, ще се гласува."
Виктор Юго произнася тези пророчески думи през 1849 година. Трябва да мине повече от столетие, за да започнат да се изпълняват утопичните му пророчества. През това време две световни войни и безброй други конфликти на европейска почва взимат милиони жертви. Има времена, когато всички надежди изглеждат загубени. Зората на 21. век предлага днес по-светли перспективи и възобновена надежда. Но също така носи на Европа нови трудности и предизвикателства.
Разширяването
Разширяването на Съюза не спира до 25 страни според разписанието, изработено от институциите на Европейския съюз. Един политик от новите страни-членки го формулира така: "Европа най-накрая успя да примири своята история със своята география."
В периода 2007-2015 Европейският съюз ще продължи да се разширява. Междувременно неговите лидери, вслушвайки се внимателно в общественото мнение, ще трябва да решат къде окончателно ще бъдат сложени географските, политическите и културните граници на Съюза.
Споразумението за полагане на основите на Европейския съюз е пакт между суверенни нации, които взимат решение да имат обща съдба и да се обединят, споделяйки все повече своята суверенност. Той се отнася за неща, за които европейските народи имат най-голяма грижа: мира, сигурността, демократичното участие, справедливостта и солидарността.
Този пакт става все по-здрав и се одобрява в цяла Европа: половин милиард човешки същества избират да живеят под върховенството на закона и в съответствие с вековни ценности, в сърцевината на които е хуманността и човешкото достойнство.
Днешната технологична революция
Днешната технологична революция радикално променя живота в индустриалния свят, включително в Европа. С това тя създава нови предизвикателства, които надскачат националните граници.
Нациите самостоятелно не могат ефективно да се справят с въпросите на устойчивото развитие, миграцията или необходимостта от социална солидарност. Политиката на национално ниво не може да осигури икономически растеж, нито пък отделните правителства могат да намерят етичен отговор на световния прогрес в хуманитаристиката. Замърсяването на океаните от пробити петролни танкери или рискът от ядрен инцидент като Чернобилския изискват колективни превантивни мерки за опазване на "общото европейско благосъстояние" и за запазването му за бъдещите поколения.
Търсене на нова стабилност
Разширеният Европейски съюз е част от бързо и радикално променящия се свят, който трябва да намери нова стабилност.
Европа е засегната от катаклизмите на други континенти – било от възраждането на религиозната страст в ислямския свят, от болестите и глада в Африка, от унилатерализма в Северна Америка, от икономическите кризи в Латинска Америка, от бързо увеличаващото се население в Азия или от глобалното преместване на индустрии с работните им места.
Европа трябва не само да се концентрира върху своето собствено развитие, но и напълно да се включи в глобализацията. Колкото и да има основание да се гордее със собствените си постижения в търговската политика, Европейският съюз все още има да извърви дълъг път, докато стигне до състояние да претендира, че говори с един глас или докато стане заслужаващ доверие актьор на сцената на световната политика.
Европейските институции доказаха своята стойност, но те трябва да се адаптират, за да се справят с увеличаващия се брой задачи, които стоят пред разрастващия се Съюз. Колкото повече страни-членки има Европейският съюз, толкова по-големи стават центробежните сили, които заплашват да го разкъсат на части. Преследването на краткосрочни национални интереси лесно може да доведе до несправяне с дългосрочните приоритети на Съюза като цяло.
Ето защо всеки, който участва в тази безпрецедентна авантюра, трябва да поеме бремето на своите отговорности и да действа по такъв начин, че институционалната система на Европейския съюз да продължи да работи ефективно.
Най-истинската ценност на Европа
Всяка голяма промяна в сегашната система трябва със сигурност да гарантира, че плурализмът на Европа се уважава.
В края на краищата, най-истинската ценност на Европа е нейното богато разнообразие – множеството различия между нейните нации.
Реформите също така трябва да се концентрират върху процеса на взимане на решения. Настояването за единодушно взимане на решенията просто ще доведе до парализа.
Единствената система, която ще работи, е политическа и правна система, основана на избора на мнозинството и с възможност за контрол и за баланс, вградени в нея.
Проектът за Конституция
Проектът за Конституция, написан от Конвента, има за цел да опрости Договорите и да направи европейската система за взимане на решения по-прозрачна.
Европейските граждани имат нужда да знаят кой какво прави в Европа и да го приемат като уместно нещо за техния ежедневен живот. Само тогава хората ще подкрепят идеята за европейска интеграция и ще се чувстват мотивирани да гласуват на европейските избори.
Проектът за Конституция изяснява какви възможности и отговорности има Европейският съюз, страните-членки и регионалните власти.
Той уточнява, че европейската интеграция се основава на два вида легитимност: на пряко изразената воля на хората и на легитимността на националните правителства. Националната държава все още е легитимната структура, вътре в която функционират европейските общества.
Конституцията е следващата важна стъпка в процеса на съюзяване на нациите и на хората на Европа, за да действат заедно.
Дали това ще бъде завършващ етап на грандиозния проект, провидян от бащите-основатели на Европейския съюз?
Или пък политическите структури на Европа ще се развиват по-нататък, докато тя се стреми да изпълни предназначението си?
Кой знае!
Информация от портала на ЕС "Europe"
http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm
Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.
Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.
Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на
Европейската комисия.
